Ханк въздъхна. Погледа малко екрана, замечтан, без сам да знае за какво. Сега, след като бе подготвил играта, се питаше, дали наистина му се играеше точно в този момент? Още не бе получил по пощата новите ходове, тъй че каквото и да направеше, щеше да е само временно, докато не узнаеше какво е истинското положение с противниците му. Понякога трудно се настройваше да започне играта, като седнеше отначало и я погледнеше. Случваше се да му се види тривиална, в сравнение с други неща, за които трябваше да мисли. Но от опит знаеше, че ако упорства, ако се застави да поиграе малко, сякаш му е интересно, играта наистина щеше да го заинтригува. Тя винаги можеше да го грабне, винаги бе готова да го погълне, всеки път, когато той се чувстваше готов за това.
Бавно, с известно колебание — наистина трябваше да се научи да не натиска силно клавишите някой ден — Ханк написа: ИЗБРОЙ СЪЮЗНИЦИТЕ.
На екрана незабавно се появи отговорът, че има само двама съюзници. Единият съюзник на ОКТАГОН, разбира се, бе АГРАВАН. Ханк все още се радваше, че промени отношението си спрямо него. Алекс Бароу беше добър човек, той бе уверен в това. Албъкъркската полиция сигурно грешеше, като го преследваше за убийство. Трябва да беше някаква грешка или заговор. Алекс вероятно бе обвинен несправедливо или навярно дори бе възможно да е таен агент… Това определено приличаше на криминален роман, но нали и в истинския живот имаше тайни агенти…
Другият съюзник на ОКТАГОН беше АРХАНГЕЛ. Връзката им продължаваше отдавна, още от първите ходове на играта. Това беше преди Ханк да се научи да използва модема, когато играеше самостоятелно, с груба хартиена схема. В същото време беше уверен, че и други играчи използваха компютри от един или друг вид… но сега, по съвета на своя помощник „Крей-4“, той бе продължил съюза.
Освен това Ханк харесваше името АРХАНГЕЛ. Може би някой път в друга игра щеше да го използва като свое собствено кодово име. То предизвикваше във въображението му неясни фантазии за свят отшелник, който живееше в гората, далеч от замъци, войни и турнири. Отшелник, който навярно бе и могъщ вълшебник, съюзник на краля…
Но време беше да продължи с войната. Ханк написа: ПОДГОТВИ НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ ЛУЦИФЕР. ПОДГОТВИ НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ ДЕВА.
Ед още не можеше дори да седне в леглото си. Преди да изчезне, фургонът го бе блъснал много лошо, като го остави със счупен крак и навехнато рамо. Лекарите все още не бяха определили степента на вътрешните му наранявания. А освен това имаше и натъртвания.
Когато Джен влезе, лекарите го преглеждаха. Това бе първата й възможност да го посети след инцидента. Ед успя да се усмихне и започна разговора с думите, че го боли ужасно. Обаче, щом докторите ги оставиха сами за момент, изразът на лицето му се промени и той каза:
— Съжалявам, Джен. Не биваше да спирам, когато видях фургона. Трябваше първо да ви върна в станцията и тогава да правя проучванията си. И двамата можехте да бъдете убити.
Джен бе придърпала до леглото един стол. Колкото повече гледаше Ед, толкова повече му се ядосваше.
— Всичко е наред — каза тя. — Ти направи точно, каквото трябваше.
— Да. — Ед се отпусна в леглото и се вгледа в нещо на тавана. Изглеждаше някак странно доволен.
— Пък и аз ти казах да отидеш… Ед, кой караше онзи фургон?
— Вероятно някой далеч от мястото, където ме преследваше. — Погледът му се върна към Джен. — Така е, вътре нямаше никой. Това е специален автомобил, който може да се управлява от разстояние. Познах го веднага. Разбираш ли, преди няколко седмици от лабораториите в Албъкърк съобщиха, че той и един друг подобен камион са откраднати.
— Не разбирам.
— Там разработват многобройни специални проекти и голяма част от тях нямат нищо общо с оръжията. Един от проектите им е изследване на автоматичното управление на автомобили. Ако колите не бяха под пълния контрол на хора, които се напиват, заспиват и така нататък, на теория могат да се избегнат много пътни злополуки. Да не говорим за възможностите да се транспортират инвалиди.
Така че, в Албъкъркските лаборатории са съоръжили този фургон и още един камион със свръхмодерни радарни системи и всевъзможни други приспособления. Това превозно средство може да се приближи до обикновена бензинова колонка и само да напълни резервоара си. Наистина. То има сложна компютърна система. И радиовръзка, за да се свързва с други компютърни системи. Разбира се, пригодено е да се управлява от разстояние от човек. Телевизионни камери, вградени в… Както и да е, вече ти казах, че фургонът и камионът са били откраднати. Ала в следващото съобщение, което получихме, пишеше: оставете, изобщо не са откраднати, само са дадени под наем на някаква компания в Мариета, в щата Джорджия, заедно с други интересни неща, смятани за липсващи. Една експериментална инвалидна количка… списъкът беше доста дълъг.