Когато стигна до разчистения участък в дъното на дефилето, Алби спря за кратко, все още скрит сред гъсталака, и преди да излезе на открито, огледа подозрително района. Двата дървени товарни вагона стояха неподвижно върху разклонението на линията и изглеждаха изоставени. Откъм горичката на отсрещния склон на дефилето, от другата страна на двойната линия, започна да грачи врана. Но птицата не влагаше в това много усилия — навярно Алби бе първият натрапник, който я притесняваше тази сутрин.
Сега той излезе от гората и се изкачи по малката могилка от чакъл на линията. Вървеше небрежно, като работник, който има пълното право да се намира там и да върши онова, което вършеше. Разхождаше се по релсите, а после и край тях, като същевременно оглеждаше наоколо. Ако влаковете спазваха обичайното си разписание, известно време нямаше да му пречат. Това бе и основната причина да избере за инспекцията си толкова ранен час. А и никога не бе виждал в района истински работници толкова рано сутринта.
Край релсите, редицата от телеграфни стълбове носеше стегнато товара си от жици. Когато Алби стигна до основата на стълба, който го интересуваше, той спря и погледна нагоре към основния обект на разследването му. Оттук можеше да го разгледа по-добре, отколкото с бинокъла от върха на хълма. Видя малка, метална, устойчива на атмосферни влияния кутия с убитозелен цвят, към която бе отклонена телеграфна жица. От двете страни на кутията, като уши, бяха разперени две малки, кръгли метални решетки, които трябва да означаваха, че устройството използваше микровълни.
На Алби му се струваше, че кутията някак не е на мястото си. Разбира се, той не беше голям експерт по железопътните комуникационни съоръжения, а в днешно време техниката в много области се развиваше толкова бързо, че един неспециалист едва ли можеше бъде в течение. И все пак…
Положението на малките кръгли решетки или уши изглежда можеше да се настройва, а следователно да се приемат и предават микровълнови сигнали от различни посоки. Само че в дефилето нямаше нищо, което да ги изпраща или приема. Релсите се губеха в далечината на няколкостотин метра и в двете посоки. Не се виждаха сигнални кули или каквито и да било други комуникационни съоръжения. Ако долу минаваше влак, разбира се, зелената кутия на стълба можеше да осъществи удобна комуникационна връзка — но връзка с какво? Би трябвало да е с някакво друго устройство, което да има пряка видимост с нея или поне да е наблизо. Един поглед върху проклетото нещо беше достатъчен. То не би могло да върши особена работа на голямо разстояние.
Алби гледаше и обсъждаше със самия себе си дали трябва да се изкатери на стълба. Не знаеше какво още би могъл да научи за кутията, ако се качеше. Струваше му се, че характерът й е съвсем очевиден и отдолу.
Накрая реши да не се качва и продължи нататък — искаше да поразгледа и двата товарни вагона. Защото появата на каквито и да било вагони в този район беше рядкост. Другата железопътна линия беше стара. Движеше се покрай главната, а после просто свършваше. Била е построена преди десетилетия, с някаква неизвестна вече цел, и сега се използваше съвсем малко. Между релсите растяха високи бурени.
Когато стигна до по-близкия вагон, Алби се наведе, за да разгледа отблизо колелата и ходовата част. Не му говореха нищо. Тогава го погледна отстрани. Написаното със светла боя име показваше, че принадлежи на железопътна компания далеч от Джорджия, но това, разбира се, не означаваше нищо — стоки се превозваха непрекъснато из цялата страна. Голямата, плъзгаща се врата на вагона бе напълно затворена — изглеждаше заключена и запечатана. След миг, Алби посегна към монтираната отстрани стоманена стълба и се качи до половината. Това му даде възможност да се приближи до запечатаната врата достатъчно, за да достигне устойчивата на атмосферни влияния кутия, прикрепена наблизо. В нея имаше някакви сгънати листове хартия и след малко Алби успя да ги извади. Бяха два листа от нечия компютърна разпечатка — тези дни почти всичко идваше в такъв вид. Съобщението, ако можеше да се нарече така, се състоеше от разбъркани букви и цифри. Някакъв много сложен жаргон — може би, ако Алби беше истински железопътен работник, щеше да е в състояние да го разбере. След като помисли около минута, реши, че то навярно означава, че товарът на този вагон произхожда от няколко различни места и е предназначен за Мариета, щата Джорджия. Ако предположенията му за значението на съкращенията бяха верни, две от местата, откъдето пристигаха стоките, бяха арсеналът Роки Флатс, близо до Денвър, и Гари, щата Индиана.