Сикоморите, кедрите и кипарисите край езерото бяха стари дървета, израснали от семена, които са били донесени тук от птиците още когато никой не е и подозирал за съществуването на оазиса в пустинята. Освен това имаше кестени, бадеми, портокалови и лаврови дръвчета. Блъди Фокс ги беше засадил преди години, също както и широкия пояс от бързорастящи храсти и други многогодишни растения, опасал надалеч водния басейн, за да предпази оазиса от пясъка, навяван от вятъра. На всички страни от малкото езеро Фокс беше прокарал канали, за да напоява зеленината. Там, където влагата не стигаше, пищната растителност преминаваше в пълзящи кактусови видове, образуващи онези защитни обширни площи около дома на Блъди Фокс, за които вече споменах.
Това откъснато от света красиво място в този затънтен край сякаш се намираше в тропическите райони. Човек се чувстваше пренесен в Южно Мексико, в Средна Боливия или нейде по периферията на девствените гори на Бразилия. Ето защо никак не бе странно смайването, с което хората разглеждаха това райско кътче, разположено в сърцето на пустинята. Бях споменавал за него пред Сигурната ръка и Олд Уобъл, пред Паркър и Холи, но те не си бяха представяли, че то може да е толкова хубаво.
Когато изразиха възхищението си гласно, Блъди Фокс се почувствува поласкан и ги помоли да го последват в къщата. Искал да им я покаже.
Влезеше ли човек през обкичената с пасифлора врата, виждаше, че вътре има само едно-единствено помещение. Четирите стени бяха от тръстика. За пълнеж и свързващ материал бе послужила калта от езерото. Покривът се състоеше от оплетен дългостеблен бамбук. На три от стените имаше по едно малко прозорче, чийто отвор се поддържаше свободен от цветове и вейки. До четвъртата стена, по-далеч от вратата, се намираше изграденото от глина огнище, а отгоре зееше отворът за дим. Над огнището висеше железен котел.
Подът бе покрит с ощавени кожи. Имаше три легла — върху завързани за колчета ремъци бяха застлани мечи кожи. От тавана висяха късове пушено месо, а по стените всевъзможни оръжия, каквито могат да се видят и набавят в Далечния запад. Няколко сандъка служеха за шкафове и скринове. Имаше маса и пет-шест стола, изработени собственоръчно от Блъди Фокс.
Най-голямото украшение на стаята представляваше рунтавата кожа на бял бизон, която все още беше с главата. Това бе «униформата» на Призрака отмъстител. Винаги когато тръгваше да накаже някой стейкман, Фокс намяташе бизонската кожа. Ето как се бяха родили описанията за ужасяващата външност на Призрака на Ляно Естакадо! От двете страни на кожата в стената бяха забити множество ножове, един ужасен спомен, защото отмъстителят ги беше вземал от стейкманите, паднали убити от него с куршум в челото. Под леглото на Блъди Фокс имаше дупка, покрита с кожи, където в големи ламаринени кутии държеше мунициите си.
Отвън на северната стена на къщата, където никога не напичаше слънцето, висяха голям брой кожени мехове, предназначени за носене на вода. С тях Блъди Фокс бе спасил от смърт не един и двама заблудили се пътници в пустинята Ляно.
Ето как изглеждаше «островът в пустинята» и къщата в него.
После седнахме да ядем навън и се хранихме с апетит, но набързо, за да започнем най-после съвещанието. Преди това Блъди Фокс влезе в къщата и се върна с малка картонена кутия, подаде я на стария Уобъл и каза:
— Ето, мистър Кътър, вземи, това е за теб, защото искам гостите ми да се чувстват добре в моя дом!
Олд Уобъл взе леката картонена кутия, претегли я на дланта си и със съмнение в гласа рече:
— Да се чувстват добре? Мислиш ли, че туй нещо ще допринесе за доброто разположение на духа ми?
— Убеден съм!
— Какво има вътре?
— Отвори я и сам виж!
— Хм-м! Щом не ми казваш, наистина ще трябва да я отворя, иначе никога няма да разбера какво съдържа. Това е ясно!
Той скъса хартиената лента, вдигна капака и… нададе силен радостен вик:
— Господи! Цигари, цигари, това са цигари! И то петдесет къса, цели петдесет парчета! И за кого са те, мистър Фокс? Да не би да са за мен?