— Но ако въпреки всичко мислят така?
— Тогава ще говорим с тях.
— Ще говорим ли? Хм-м! А дали ще искат да се вслушат в думите ни?
— Що се отнася до това, сред тях има един човек, който сигурно ще се вслуша.
— Кой е той, сър?
— Шиба-бигк, младият вожд. Той ни дължи живота си, беше тук гост на нашия приятел Фокс и на времето ни даде дума, че няма да издаде тайната на оазиса. Това е повече от достатъчно, за да се отнесе благосклонно към онова, което ще му кажа.
— Любопитен съм да разбера дали не се лъжеш. Нали виждаш колко държи на думата си! Обещава да не издава оазиса, а ето че домъква тук цели триста команчи! Дано не чакаме много дълго пристигането му.
— Утре вечер ще бъде тук.
— Тук в оазиса?
— Да. Мисля, че изчисленията ми са верни.
— И тогава ще го обградим?
— Да.
— През нощта ли?
— Възможно е и още през деня. Колкото по-рано дойде, толкова по-рано ще попадне в клопката.
— Но в такъв случай трябва да знаем кога ще се появи. Следователно е необходимо да изпратим насреща му съгледвачи.
— И ще извършим голяма грешка.
— Защо?
— Защото ще открие следите на съгледвачите и у него ще се породи подозрение.
— Хм-м! Значи без съгледвачи! Е как тогава ще разберем дали и как тези…
— Моят по-стар брат може да бъде спокоен, Поразяващата ръка знае какво говори и какво върши — сряза го Винету. Команчите ще видят дирите на съгледвачите, ето защо не бива да изпращаме воини на разузнаване. Шиба-бигк е бил тук и оттук е тръгнал право към Гутеснонтин-кхаи, където се намира в момента, за да отрежат хората му пръти. Ще се завърне по същия път. Ще го пресрещнем, като яздим отстрани, успоредно на този път, и ще го видим, когато идва, без той да ни забележи. Щом ни отмине, ще тръгнем подир него и ще го притиснем към някое от кактусовите полета, през което той и отрядът му няма да могат да яздят, тогава ще е в ръцете ни. Досещам се, че моят брат Шетърхенд искаше да каже същото, нали?
— Да, точно такива са намеренията ми и планът ми — отговорих на моя толкова проницателен приятел.
В този момент за пръв път думата взе Блъди Фокс, който досега беше мълчал, макар че естествено цялата работа засягаше най-много самия него.
— Нека моят прочут брат Винету ми разреши един въпрос. Шиба-бигк сигурно ще се приближи много внимателно, за да не бъде забелязан преждевременно. А застанем ли нейде отстрани да го чакаме, не бива да се приближаваме до пътя му толкова, че да ни види. В такъв случай не съществува ли възможност той да премине, без погледите ни да открият неговите команчи?
— Не.
— Не бива да се оспорва онова, което казва Винету, великият вожд на апачите, но в пустинята няма път, който да се вижда. Има само определена посока, от която човек лесно може да се отклони наляво или надясно. Тогава не е ли възможно и Шиба-бигк да се отклони и така да налети право върху нас?
— Не. Нека моят брат Фокс се обърне към Олд Шетърхенд, за да разбере защо казвам «не»!
Тъй като след тези думи Фокс, а и останалите ме погледнаха въпросително, обясних:
— Някой бял може да се отклони от избраната посока, но червенокожият — никога. Индианецът има непогрешимото чувство за ориентиране на птиците, които прелитат много мили право към гнездото си, макар че във въздуха, както и тук в пясъка, няма никакви очертани пътища. Освен това трябва да имаме предвид, че първият отряд на команчите е натоварен със задачата да обозначи пътя до оазиса с прътове. Забиването на прътовете е работа, която толкова ясно ще ни покаже приближаването на Шиба-бигк, че е изключено да го пропуснем. Непременно ще ни падне в ръцете. Но после няма да го доведем с воините му тук, защото не бива да види новия път през кактусите, а с вързани ръце и крака ще го пазим на някое място в пустинята, докато всичко свърши.
— А какво ще стане с прътите? Нали преди се каза, че ще ги преместим в друга, лъжлива посока?
— Така и ще направим за да заблудим Вупа-Умуги и хората му.
— А накъде ще ги подмамим?
— Хм-м! Някъде, където лесно ще ги обградим и пленим. Откакто бях тук за последен път, кактусовите полета така са се променили, че не ми е възможно предварително да го уточня.
— Мога ли да направя едно предложение?
— Защо не?
— На един ден езда оттук в югоизточна посока се простира изключително голяма кактусова пустош, в която навлиза една постепенно стесняваща се пясъчна ивица.
— Докъде достига?
— Яздиш ли бавно, ще изминат почти два часа, преди да достигнеш края на пясъчната ивица.