— Можете да ми разправяте каквото си щете — чух го да казва, — но аз оставам на мнение, че ако не подхванем работата по-умната, може би изобщо няма да заловим тези негодници.
— Защо бе, старче Уобъл? — обади се Паркър. — Струва ми се, че тримата пред нас знаят много добре какво правят.
— Тъй ли мислиш? Наистина ли? А защо се мотаем тъй бавно по петите на червенокожите, без да ги нападаме?
— Защото най-вероятно тези джентълмени искат да изчакат, докато се свечери.
— Още по-зле! Сега индианците не ни виждат, а след като се свечери, ние няма да ги виждаме. Тогава навярно никога няма да се срещнем очи в очи.
— Слушай, мистър У объл, предводителите ни не са деца, а мъже, които много добре знаят как трябва да постъпят!
— О-о! Хм-м! Ако аз яздех ей там отпред като предводител и думата ми се чуваше, щях да направя нещо по-добро.
— Какво?
— Нямаше да се церемоня много-много.
— Какво искаш да кажеш?
— Щях да заповядам да отпуснат юздите на конете и просто да прегазят червенокожите.
— Старче Уобъл, навярно това щеше да е най-голямата глупост, която можеш да наредиш да се извърши.
— Дрън-дрън! Защо?
— Защото, разбира се, команчите ще ни чуят и видят и бързо ще си плюят на петите.
— Какво от това? Ще ги догоним и пленим.
— Лесно е да се каже. Ако по време на бягството си се пръснат в различни посоки, не е трудно някой от тях да ни се изплъзне. А туй не бива да става. Не съм ли прав, мистър Шетърхенд?
Обърнах се към тях и отговорих:
— Да. Остави мистър Кътър да си говори! Той не знае плана на Винету и не можем да му се сърдим, че тълкува грешно поведението ни.
Стария ме погледна въпросително. Сигурно много му се искаше да научи какво имам предвид, но не се осмеляваше да попита. Ето защо му обясних:
— Винету знае, че на около час езда пред нас се намира една падина, а пътят към оазиса на Блъди Фокс води право през нея. Тя е дълга и дълбока, тъй че онзи, който попадне в нея, не вижда какво става наоколо из пустинята. Ще оставим команчите да достигнат тази падина, но не и по-надалеч.
В този момент апачът се намеси:
— Моят брат ме хвали незаслужено, защото този план е негов. Още снощи, преди да заспим, той говори за него.
— Не, ти го спомена — отвърнах му.
— Канех се, обаче ти ме изпревари.
— Значи и в този случай е станало както винаги досега — моят брат Винету е мислил точно като мен.
— Да, мислите ми са също като твоите и твоите са като моите, защото взаимно изпихме по няколко капки от кръвта си и имаме не две, а едно-единствено сърце. Ще стане така, както мислим и двамата! След един час ще пленим команчите в пясъчната падина.
— Без преди това някой от нас да говори с тях?
При тези думи Винету ме погледна въпросително, но само за кратък миг. После ме попита:
— Моят брат иска да разпита младия вожд, нали?
— Да.
— Мислиш ли, че ще ти каже онова, което искаш да научиш?
— Да. Вярно, че Шиба-бигк е млад, но въпреки това е умен.
— Знам, че Поразяващата ръка умее да подрежда думите си и да задава въпроси така, че да измъкне някои сведения дори и от много хитри хора. Но Шиба-бигк също го знае и ще мълчи.
— Ще говори, защото няма да разбере, че идвам при него като противник. Ще си помисли, че се срещаме съвсем случайно. Няма да продължа да яздя подир тях, а ще се отделя от вас и ще опиша дъга, тъй че ще достигна пясъчната падина не от тази страна, а от срещуположната. Така той сигурно ще предположи, че идвам откъм оазиса, от Блъди Фокс, че не съм видял следите му и нямам представа за намеренията му. Ще бъде сигурен, че лесно може да ме плени и ще ме сметне за безопасен. Ако това не му отвори устата, то поне ще отслаби бдителността му и той няма чак толкова да обръща внимание на думите, с които ще се опитам да измъкна от него каквото ми е необходимо. Разбира ли моят червенокож брат намеренията ми?
— Разбирам ги. Но защо искаш да се изложиш на опасност само за да научиш днес нещо, което утре без какъвто и да било риск ще чуеш или разкриеш?
— Защото предполагам, че днес ще ми бъде от по-голяма полза, отколкото утре. А колкото до опасността, Винету знае, че преди да се изложа на опасност, винаги съвсем точно преценявам положението.
— Хау! А помисли ли, че ако ни видят, команчите ще гледат на теб като на заложник?
— И това ми мина през ума. Знам един щит, с който ще се защитя от всеки куршум и всеки удар с хладно оръжие.
— Кой е този щит?
— Шиба-бигк.
— Уф, уф! Виждам, че е излишно да предупреждавам моя бял брат. Нека спокойно извърши онова, което е замислил.