— Тогава остава само още да кажем по какъв начин вие ще се приближите. Пясъчната низина е разположена от запад на изток. Ще образувате четири отряда, които ще се разделят щом видят, че команчите изчезнат в началото на низината. Заедно с една четвърт от твоите воини в галоп ще опишеш дъга до източния изход на низината. С втората четвъртина Олд Шуърхенд ще отиде до южната й страна, а Енчар-Ко с третата четвъртина — до северната. И ако Олд Уобъл продължи пътя си с останалите хора и спре пред входа на низината, в която ще се намират неприятелите ни, те ще бъдат обградени от всички страни. Разбира се, не бива да допускате да ви видят или чуят. Знам, че силният гръм на моя мечкоубиец ще проехти из цялата низина и ще бъде чут от всички. Щом дам този изстрел, ще се втурнете от всички страни и съм убеден, че няма да ни избяга нито един команч. Моят червенокож брат одобрява ли плана ми?
— Да — отвърна кратко Винету.
Но Олд Шуърхенд не искаше тъй бързо да се съгласи. Той каза:
— Моите уважения за плана ти, сър, но ми се струва, че е доста рискован!
— Съвсем не е!
— О, разбира се, че е! Какво може да направи и най-храбрият човек срещу изстреляния куршум?
— Да го избегне.
— Сър, на думи е лесно. Повярвай ми, не се съмнявам, че можеш да се оправиш с всяка трудност, но толкова се привързах към теб, че не знам какво бих правил, ако…
В този момент апачът бързо го прекъсна:
— Винету е привързан към него далеч по-силно и въпреки това не се противопоставя на намерението му. Следователно моят брат Шуърхенд няма защо да се тревожи. Два чифта зорки очи ще бдят над Олд Шетърхенд. Моите и твоите.
— Също и моите! — бързо добави Олд Уобъл и се изпъчи. — Той ми повери командването на един отряд и ще види, че не се е излъгал в мен. Тежко и горко на червенокожия подлец, който се осмели да го докосне. Куршумът ми незабавно ще го изяде! Това е ясно!
Необходимо беше малко да се поохлади ентусиазмът му.
Затова го предупредих:
— По-кротко, мистър Кътър! Ако отново проявявам към теб доверие, правя го само за да разбера дали ще продължаваш да вършиш всичко на своя глава, или си и в състояние точно да изпълняваш дадените указания. Случи ли се пак старата история, можеш да бъдеш сигурен, че никога повече няма да ти възлагам каквото и да било. Най-спокойно ще продължиш да яздиш с твоя отряд, докато достигнеш падината. Там ще се скриете и единствената ви работа ще е да чакате изстрела. Чуете ли го, навлизате с галоп в падината и спирате конете си пред команчите. Това е всичко, което се иска от теб!
— Well! Съвсем ясно! Ще проведа упражнението точно по указанията ти! Не искам пак да се каже, че Олд Уобъл е вършил момчешки щуротии.
— Само Така! А сега трябва вече да тръгвам, ако искам навреме да се добера до отвъдния край на пясъчната падина. Гледайте добре да си свършите работата!
Последните ми думи, разбира се, се отнасяха само до Стария. Подобно напомняне бе излишно за другите трима. Отбих се вдясно от дирите, които следвахме и, препускайки в галоп, започнах да описвам дъга, чиято хорда бе следата, като се придържах на такова разстояние от тази линия, че да не могат да ме забележат команчите. Когато след около половин час обърнах коня, видях пред себе си източния край на пясъчната падина. Тогава продължих да яздя през нея на запад, докато команчите, а зад тях и нашите апачи се приближаваха срещу мен, напредвайки на изток.
Не мога да кажа, че бях обзет от безпокойство. Изпитвах само любопитство и нетърпение да видя как ще реагира Шиба-бигк при появяването ми. Оказа се, че добре бях изчислил времето, защото съзрях команчите след като изминах около половината от падината. Тя не бе дълбока и двете й стени бяха доста полегати, но въпреки това от мястото, където се намирах, не можеше да се види какво става в равнината на Ляно.
Индианците не бяха сметнали за необходимо да забиват колове тук в падината. Ето защо, без да се бавят, яздеха в бърз тръс срещу мен. Как се стъписаха само, щом ме видяха! Естествено спрях коня си, сякаш срещата ни бе съвсем неочаквана за мен и взех карабината в ръка. Те също грабнаха оръжията си и се наканиха да ме обградят. Но аз вдигнах пушката в положение за стрелба и ги заплаших:
— Стойте! Който се опита да мине зад гърба ми, ще получи куршум! Кои червенокожи воини са…
Не се доизказах и оставайки верен на ролята си, учудено втренчих поглед във вожда.
— Уф, уф! Поразяващата ръка! — изненадано възкликна той и рязко спря коня си.
— Възможно ли е? — обадих се аз. — Шиба-бигк, младият храбър вожд на команчите!