— Аз съм — отвърна той. — Нима духът на саваната е пренесъл Поразяващата ръка по въздуха чак до тази местност? Воините на команчите мислеха, че се намира далеч на запад.
По израза му разбрах, че не знаеше как да разговаря с мен. Бяхме се разделили като приятели. Имах пълното право и сега да се позова на приятелството ни, но обстоятелствата го принуждаваха да се изправи срещу мен като враг.
— Кой каза на моя млад червенокож брат, че съм някъде на запад? — попитах аз.
Той отвори уста, вероятно за да ми обясни, че го е научил от Вупа-Умуги, но в последния момент промени намерението си и отговори:
— Каза ми го някакъв бял ловец, който твърдеше, че е срещнал Олд Шетърхенд в земите, зад които залязва слънцето.
Това беше лъжа. Воините му ме гледаха мрачно и враждебно. Престорих се, сякаш не забелязвам това и като че никого от тях не бях виждал край Синята вода, скочих привидно безгрижно от коня, седнах на земята и казах:
— Аз пуших с Шиба-бигк, младия вожд на команчите, лулата на мира и приятелството. Сърцето ми ликува тъй неочаквано да го види след толкова дълго време. Когато се срещнат приятели и братя, те се поздравяват според обичая, от който няма право да се отказва никой воин. Нека моят млад брат слезе от коня и седне при мен, за да мога да разговарям с него!
Погледите на воините му станаха още по-заплашителни. Бяха готови да се нахвърлят върху мен, но той ги възпря с повелителен жест. По лицето му прочетох, че у него несъмнено се е зародила същата мисъл, с която и аз бях дошъл тук. Казах му, че искам да разговаряме и той с готовност се съгласи, за да може да научи нещо от мен. Следователно тайно преследваше същата цел, която си бях поставил и аз.
— Олд Шетърхенд е прав — каза той. — На вождовете подобава да се поздравяват като прочути воини.
С тези думи той слезе от коня и седна срещу мен. Щом хората му видяха какво прави, също скочиха на земята и се наканиха да образуват кръг около нас. В такъв случай доста от тях щяха да се озоват зад гърба ми, нещо, което трябваше да предотвратя. Ето защо, за да ме чуят всички, с висок глас казах:
— Нима сред синовете на команчите има толкова малодушни хора, че се боят да гледат Олд Шетърхенд в очите? Не ми се вярва. А и аз не обичам да проявявам неучтивост и да седя с гръб към който е да било храбър воин.
Това оказа своето въздействие. Индианците насядаха така, че можех да ги държа под око всичките. Отказаха се от незабавно нападение, защото мислеха, че съм сам и следователно им бях в ръцете. Отвързах лулата на мира от шнура на врата си, сякаш се канех да я натъпча, и казах:
— Нека моят млад брат Шиба-бигк изпуши с мен поздрава на калюмета, за да разбере, че Поразяващата ръка все още е негов приятел.
При тези думи той направи възпиращо движение с ръка и отговори:
— Някога Шиба-бигк се гордееше, че има толкова прочут брат, ала сега иска да разбере дали Поразяващата ръка наистина му е все още приятел.
— Съмняваш ли се? — попитах го привидно учуден.
— Съмнявам се.
— Защо?
— Защото научих, че Олд Шетърхенд е станал враг на команчите.
— Който го е казал, е бил или лъжец или заблуден човек!
— Онзи, който го каза, ни даде доказателства, на които нямаше как да не повярвам!
— Ще ми каже ли моят млад брат какви са тези доказателства?
— Ще ти кажа. Нима Олд Шетърхенд не е бил край езерото, наричано Саскуан-куи?
— Бях.
— Какво търсеше там?
— Нищо. Пътят ми минаваше оттам. Исках да лагерувам и на сутринта да продължа.
— Значи нищо не си правил там, така ли?
— Напротив.
— Какво прави?
— Видях червенокожи мъже, които бяха пленили един бял воин. Освободих го.
— Какви бяха тези воини?
— По-късно научих от бледоликия, че са били команчи от племето наиини.
— С какво право си освободил бледоликия?
— Не беше причинил на команчите никакво зло. Също така бих освободил и някой команч, ако невинен попадне в ръцете на бледоликите. Олд Шетърхенд е приятел на всички добри хора и враг на всички злодеи. Той не пита какъв е цветът на кожата на изпадналите в беда.
— Така си си навлякъл враждата и отмъщението на команчите!
— Не е вярно!
— Вярно е!
— Не е, защото на следващото утро разговарях с техния вожд Вупа-Умуги и с него сключихме съюз. Той беше мой пленник, но аз го освободих.
— Ти знаеше ли какви са намеренията на команчите край Саскуан-куи?
— Как можех да ги знам! Не съм ги питал. Били са там вероятно, за да ловят риба.
— Знаеш ли къде са в момента?
— Предполагам.
— Къде?