След шест часа се стъмни. Около час и половина по-късно се добрахме до бивака на апачите, където беше Лисицата. Естествено той бе страшно нетърпелив да узнае дали сме имали успех, но веднага след като зададе въпроса, сам си отговори:
— Уф! Виждам, че не е необходимо да разпитвам. Водите със себе си много команчи. Значи сте ги срещнали и сте ги помолили да ви придружат. Шиба-бигк с тях ли е?
— Йес — отвърна Олд Уобъл. — Няма да доведем червенокожите без предводителя им я!
— Има ли убити и ранени? Оказаха ли съпротива?
— И през ум не им мина. Никой не получи дори и драскотина. Всичко мина тъй тихо и мирно като на неделна литургия. Ще ти разкажа всичко, щом ти прави удоволствие, но преди това трябва да отидем до водата, за да напоим конете. Той имаше право. Скочих от седлото и развързах Шиба-бигк.
— Ако моят червенокож брат си е въобразявал, че може да нападне Блъди Фокс, той много се е заблуждавал. Местността се е променила, сега изглежда съвсем иначе. Не бива да видиш истинския път, защото подозираме, че имаш намерение да избягаш.
Свалих го от коня, превързах му очите и го хванах за ръка, за да го преведа през кактусите до блокхауса. Белите и Енчар-Ко ни последваха. Бяхме предали пленниците на апачите да ги пазят. Конете им също бяха заведени на водопой.
Всъщност бях имал намерение да не допускам до оазиса не само враждебно настроените команчи, но и апачите, защото все пак беше най-разумно това място да не се издава никому. Ала неизбежният водопой на конете показа несъстоятелността на подобна мярка. Щом се налагаше да се снабдяват с вода над триста коня, а и също толкова хора, невъзможно бе езерото да остане в тайна.
Докато другите насядаха навън на масите, аз заведох Шиба-бигк в къщата, където го вързах.
— Моят брат сам си е виновен — казах аз. — Ако ми беше обещал да не бяга, сега щеше свободно да се разхожда наоколо.
— Нямам право да ти давам такова обещание — отвърна той. — Аз съм вожд на команчите и тъй като воините ни се намират в опасност, дългът ми повелява да избягам при първа възможност.
— Няма да ти се предложи такава възможност.
— Преди я имаше.
— Не!
— Ако конят на моя бял брат не е по-бърз от моя, щях да се изплъзна.
— Така ли мислиш?
— Да.
— Смятах те за по-проницателен, отколкото си всъщност. Отначало бяхме начело на колоната. Защо после изостанахме?
— Защото вярваше, че съм ти в ръцете.
— Не, напротив, защото знаех, че искаш да избягаш. А защо спрях да огледам седлото и ремъците му?
— Защото нещо се беше скъсало или разместило.
— И това не е така, а за да ти дам възможност да избягаш.
— Уф! — възкликна смаяно той. — Поразяващата ръка е искал да попречи на бягството ми, но въпреки това ми е дал такава възможност!
— Не го проумяваш, нали?
— Та кой ли ще го проумее?
— Всеки, който се е научил да разсъждава. Именно защото исках да попреча на бягството ти, аз ти дадох възможност да избягаш. Ако беше избягал в момент, когато не бях подготвен, въпреки бързината на коня ми може би щеше да се измъкнеш, понеже беше тъмно. Следователно трябваше да бъда подготвен, а това можеше да стане единствено ако сам съумеех да създам подобен благоприятен момент. В такъв случай толкова по-бързо щях да бъда по петите ти.
— Уф, уф!
— Сега разбираш ли как стоят нещата?
— Разбирам, че е истина онова, което знаят всички червенокожи и бели воини — Поразяващата ръка не може да бъде надхитрен, а той надхитрява всички.
— Хм-м, не беше кой знае колко трудно да те надхитря. Ти си вожд, но все още си почти юноша. Ако поне малко се вслушаш в съветите ми, ще имаш само полза. Радвай се, че конят ми е по-бърз от твоя и благодарение на това използвах само ласото си! Не те ли бях догонил тъй бързо, щях да се видя принуден да те застрелям.
— Шиба-бигк не се страхува от смъртта.
— Известно ми е. Но с бягството си целеше да предупредиш команчите. Щеше ли да имаш тази възможност, ако те бях застрелял.
— Уф, не!
— Тогава сигурно разбираш, че и в това отношение си постъпил необмислено. А забрави ли, че амулетът ти е в мен?
— Не съм забравил.
— И въпреки това искаше да офейкаш? Странно! Дали бягството ти щеше да завърши успешно, или не, все едно, с душата ти завинаги щеше да е загубена.