— Well, вече съм наясно. Имаш ли още нещо да ми кажеш, мистър Шетърхенд?
— Да. Вупа-Умуги ще върви по петите му и не бива да се натъква на никакви други следи освен на индиански.
— Тогава ще трябва да си сменя ботушите с мокасини. Тук винаги имам повече чифтове, защото в тази уединеност съм принуден да се запасявам с всичко.
— Ех, да можех да получа и аз един чифт!
— И аз също — намеси се Сигурната ръка. — Иначе ще се наложи да вземем от пленените команчи. А каквото те са носили на краката си… хм-м!
— В такъв случай вероятно ще мога да ви помогна, тъй като имам различни големини. Често Боб също обува мокасини. Почакайте малко! Ще ги донеса.
Той влезе в къщата и скоро се върна с индианските обувки. След една проба стана ясно, че и за Сигурната ръка, и за мен се намират подходящи мокасини. Обухме ги, а ботушите си дадохме на Боб да ги пази, докато се върнем.
Друго беше положението с Олд Уобъл, за чиито крачища Фокс не намери никакви обувки, които да стават. Заедно с Енчар-Ко го изпратихме при команчите. Може би сред тях щеше да се намери някой с подобни крачища.
— А по отношение на Винету да не забравим най-важното — той трябва да разполага с вода — продължих прекъснатия ни разговор. — За щастие тук има мехове.
— Да — кимна Фокс. — Веднага ще ги напълня. Но сам не мога да ги мъкна, да взема ли няколко апачи?
— Разбира се! Но да не са много, иначе Вупа-Умуги ще забележи, че върви подир по-многоброен конен отряд, отколкото са ездачите на Шиба-бигк. Във връзка с това ми идва една мисъл, която много вероятно ще ни предпази от грешка или поне ще ни улесни при залавянето на команчите. Първоначално исках да тръгна с теб, мистър Шуърхенд, и с Олд Уобъл, но сега си мисля, че ще е по-добре, ако вземем с нас петдесет-шестдесет апачи.
— За разузнаване? — попита Сигурната ръка. — Но нали в подобен случай обикновено отиват колкото е възможно по-малко хора!
— Така е, но може би от предвиденото разузнаване ще излезе нещо съвсем друго. Доколкото са ни известни намеренията на команчите, Вупа-Умуги и неговият отряд първи ще достигнат Стоте дървета. Когато ги подслушвах, разбрах, че това ще стане утре вечер. Той ще пренощува там и после ще продължи да язди по коловете. Ще подмами кавалерията по следите си. Не знаем кога ще се появи тя, но това може горе-долу да се предположи, тъй като от Шиба-бигк научих, че Нале-Масиув ще дойде половин ден по-късно от Вупа-Умуги, а нали белите трябва да се очакват преди Нале-Масиув, който има задачата да ги следва по петите и да прегражда пътя им за отстъпление.
— Следователно най-вероятно войниците ще пристигнат при Стоте дървета вдругиден предобед.
— И аз мисля така. А тръгнат ли после тези бели подир Вупа-Умуги, тогава ще пристигне и Нале-Масиув и ще ги последва. Досега имахме намерение да пропуснем тези отделни отряди да минат и да ги обкръжим в поставената им клопка…
— И това е най-доброто, дори единственото, което можем да направим — обади се Блъди Фокс.
— За съжаление не е така. В момента съм много учуден, че на никой от нас не му направи впечатление каква голяма грешка щяхме да допуснем.
— Грешка ли? Защо?
— Ами размисли, та ние се каним да обградим сред кактусите два различни индиански отряда!
— Е? Какво има толкова да размислям?
— Че белите ще се намират между тях!
— А! Хм-м!
— Сега ясно ли е какво имам предвид?
— Well, наистина! — възкликна Олд Шуърхенд. — Това е толкова голяма грешка в плана ни, че просто не проумявам как не сме я забелязали!
— Щяхме да обградим индианците заедно с белите!
— И така да изгубим играта!
— Може би и не, мистър Шуърхенд, но щеше да ни бъде далеч по-трудно да я спечелим. Команчите щяха да пленят кавалерията и щяха да се сдобият със силен коз, който нямаше да бъде бит толкова лесно. Ето защо ние тримата няма да яздим сами, а ще вземем и един отряд от нашите апачи. Ще отгатнете каква е целта ми.
— Много лесно. Става въпрос за Нале-Масиув, нали?
— Да. Изобщо няма да го оставяме да влезе в клопката, а ще го пленим още при Стоте дървета.
— Великолепна идея, сър!
— Да, великолепна, наистина великолепна, стига да не беше прекалено дръзка — забеляза Блъди Фокс.
— Прекалено дръзка ли? В какъв смисъл? — попитах аз.
— Преди малко не спомена ли да вземеш само петдесет-шестдесет апачи?