— Нека Олд Уобъл внимава да не предизвика гнева ми!
— Защо е тази заплаха? Нали рече да ти кажа истината!
— Да, но не я казваш!
— Докажи го!
— Куче, как можеш ти, който си наш пленник, да искаш от мен доказателства! Собствените ти думи са доказателство, което те уличава в лъжа. Ти каза, че си бил тук на лов за команчи. Нима е възможно един-единствен човек да тръгне на лов за десет пъти по петнайсет червенокожи воини?
— Не е.
— И все пак твърдиш, че си сам!
— Така е. Но тук съм само като разузнавач. Другите ме следват. И ви предупреждавам! Направите ли ми нещо лошо, те жестоко ще ви отмъстят за мен.
— Pshaw! Кои са хората, с които се осмеляваш да ни заплашваш?
— Всъщност не би трябвало да ви казвам, защото изобщо не подозирате, че са по петите ви. Но ми доставя удоволствие още отнася да ви отворя очите, което не е никаква грешка, тъй като е невъзможно да им се изплъзнете.
Стария изкриви покритото си с бръчки лице в победоносна гримаса и продължи:
— Познаваш ли вожда Нале-Масиув?
— Разбира се, че го познавам.
— Той се осмели да нападне бели ездачи и те го разгромиха.
— Уф! — беше единственият отговор на Вупа-Умуги.
— После прояви непредпазливостта да изпрати до вас вестоносци. Кавалерията откри дирите им и ги проследи.
— Уф!
— Дирите отведоха войниците при Синята вода, където сте били на бивак. Но вие вече го бяхте напуснали. Тогава те продължиха да ви преследват и ме изпратиха напред като съгледвач, за да открия къде ще лагерувате днес. Вярно, че ме пленихте, но ще се видите принудени да ме освободите, защото те са по петите ми и ще ви избият до крак!
«Слава Богу!» — рекох си мислено, защото това беше най-доброто, та дори единственото, което можеше да измисли. Само така бе възможно да се разсеят подозренията им и да ги накара да повярват, че действително е сам. Да, той си оставаше стар хитрец, но това ни най-малко не смекчи яда ми към него.
Вупа-Умуги направи презрително движение с ръка и рече:
— Нека Олд Уобъл не тържествува предварително! Него го наричат Изтребителя на индианци и ние всички знаем много добре, че куршумите и ножът му никога не са проявили милост към някой червенокож воин. Много се радваме, че го спипахме и нямаме намерение да го освобождаваме. Напротив, той ще умре на кола на мъченията и с най-големите и отбрани изтезания и болки ще изкупи всички убийства, извършени от него!
— Така говориш сега, но ще стане съвсем иначе — отвърна му Кътър с тон на превъзходство.
— Куче, не бъди толкова дързък! — сряза го вождът. — Наистина ли мислиш, че си ни казал нещо ново? Отдавна знаем, че белите войници са се били с Нале-Масиув. Те са го победили, но само временно, защото той е изпратил до селото си вестоносци, за да доведат други сто воини.
— Ах, тъй ли? — възкликна Олд Уобъл, като се престори на разочарован.
— Да — продължи вождът, като сега вече неговият тон стана тържествуващ. — Ние също знаем не по-зле, че тези бели кучета са по петите ни. Самите ние искахме тъй да стане, подмамихме ги подир нас, за да ги унищожим.
— Отворил си една уста и ми разправяш всичко това само за да ме сплашиш, което, разбира се, няма да ти се удаде.
— Мълчи! Каквото казвам, е истина! Искате да ни погубите, но самите вие ще бъдете избити до последния човек!
— Pshaw!
— Мълчи! Аз ти казвам, че ви поставихме клопка, от която няма измъкване.
— Да, може би, ако сме толкова глупави да влезем в нея.
— Та ти вече влезе, вече си в нея!
— Толкоз по-внимателни и предпазливи ще бъдат белите войници.
— Те също ще влязат в нея, нищо друго не им остава.
— Охо!
Това пренебрежително възклицание на съмнение още повече вбеси вожда. Той грубо се сопна на Стария:
— Ако кажеш само още една такава дума, ще наредя да ти запушат устата! Ние дойдохме от Синята вода до тук само за да ни последват войниците. Ще изоставим и този лагер, за да ги подмамим в пустинята, където ги чака окаяна смърт.
— Смърт ли? Те ще се бият с вас и ще ви победят!
— Няма да има никаква битка. Ще ги подлъжем да навлязат далеч навътре в пясъците, където няма вода. Там ще загинат от жажда, без да имат някаква полза от оръжията си.
— Едва ли ще се оставят да ги подмамите.
— Ще се оставят. Сигурен съм. Мислиш ли, че нямаме очи и уши? Тази нощ войниците ще бивакуват само на няколко часа езда зад нас и сутринта по някое време ще бъдат тук, но тогава нас няма да ни има и те ще продължат по петите ни. Ала след тях идва Нале-Масиув с много повече от сто воини. Така те ще попаднат между него и нас, между глада, жаждата и нашите пушки и ще измрат като псета.