Отначало яздехме бързо, но когато вече бе възможно да ни видят от Стоте дървета, забавихме ход, повлякохме се като хора, които разполагат с много време, защото нямат никаква важна работа. Щом се приближихме на около хиляда крачки от храсталаците, забелязахме, че там има няколко поста. Не можахме да видим останалите, защото те бивакуваха във вътрешността на «залива». Постовете ни забелязаха и доложиха за нас. Ето че иззад храстите се появиха няколко войници, за да ни огледат. Тъй като бяхме само двама и то бели, спокойно изчакаха да се приближим.
— Стой! — подвикна ни най-предният пост. — Откъде идвате?
— Оттам — отвърнах му, като посочих зад гърба си.
— А накъде сте тръгнали?
— Натам! — при което посочих към лагера.
— Какво ще правите там?
— Ще поотдъхнем.
— Кои сте вие?
— Засега не те засяга, това е работа само на твоя офицер!
— Охо! Мое задължение е да ви разпитам, а вие трябва да ми отговаряте!
— Ако ни се иска, да, но тъй като не ни се иска, няма да отговаряме!
— Тогава ще стрелям!
— Опитай де! Преди да вдигнеш пушкалото си, ще бъдеш вече труп!
При тези думи насочих карабината «Хенри» към него и продължих:
— Тук и ние и вие имаме еднакви права. Ние също можем да питаме: «Кои сте? Откъде идвате? Какво търсите тук? Кой е офицерът, който ви командва?»
— Какво? Заплашваш военен пост с пушка?
— Ами да. Нали виждаш!
— А знаеш ли, че в такъв случай можеш да се простиш с живота си?
— Глупости! Куршумите ни улучват също тъй безпогрешно, както и вашите. А сега ни остави на спокойствие! Искаме да отидем при езерото.
Заобиколихме храсталака и се насочихме към извора, край който вече бе издигната офицерската палатка. Постът не ни попречи, но войниците, които бяха чули отговора ми, изтичаха напред, за да кажат на командира как сме се държали, и що за опърничави типове сме ние двамата. Застанал пред палатката, командирът изслуша доклада им и сбърчил заплашително чело, зачака появяването ни. Но щом се приближихме достатъчно, той ме позна и извика:
— Good luck! Та това е гроботърсачът! Е, от него могат да се очакват такива щуротии. Представа си няма от подобни неща. Какво ли знае за военно положение и за задълженията на поста, когато някой откаже да му се подчини!
Докато говореше, ние се приближихме до него и скочихме от конете.
— Good morning, sir! — поздравих непринудено. — Разреши ни да се настаним тук! Имаме нужда от вода и ние, и конете ни.
Той гръмко се разсмя и се обърна към офицерите, които се присъединиха към кикота му:
— Вижте този човек, мешърс! Вероятно си го спомняте. Този тип е оригинал и половина, а главата му е пълна с най-чудновати приумици. Разбира се, няма дори и представа, че всъщност нашите постове е трябвало да го застрелят. Срещу подобна глуповатост и боговете са безсилни. И тъй, да му подарим животеца, дето още мъждука в него. Намерил си е и другар, който вероятно му е лика-прилика. Такива хора спокойно можем да приемем в лагера си, без да се боим, че с нещо ще ни напакостят.
После той отново обърна глава към нас и продължи:
— Да, можете да останете тук и да пиете колкото си искате вода. Знам, че ви е страшно необходима, тъй като твърде вероятно вашите мозъци не съдържат нищо друго освен вода.
Пуснахме конете си на свобода и седнахме до извора. Взех кожената чаша за пиене от пояса си, внимателно гребнах вода, изпих я много бавно и едва тогава отвърнах:
— Мозъците ни съдържали вода? Хм-м! А ти, сър, нима не пи също?
— Разбира се, че пих. Какво искаш да кажеш?
— Че и на теб водата ти е била необходима.
— И…?
— И от това за мозъка ти може да се направи същия извод, както и за нашите.
— Мътните го взели! Искаш да ме обидиш, така ли?
— Не.
— Но това беше обида!
— Хайде де! Само си помислих, че трябва да бъда към теб точно толкова учтив, колкото и ти към нас.
— Ето ти на! Този човек не знае какво говори. Скита се из страната и разкопава стари гробове, за да търси изгнили кости. Как да не си наясно тогава, че не бива да обръщаш внимание на онова, което казва.
За да илюстрира по-добре думите си, той се почука по челото с върха на показалеца си, а после ме попита:
— Сър, откри ли много такива гробове?
— Нито един — отвърнах му.