— Да, цели-целенички сме. Та какво би могло да ни има?
— Какво би могло да ви има ли? Нечувано, наистина нечувано! Ами команчите също са яздили от Синята вода право насам.
— Тъй ли?
— Да, тъй! — отвърна той, кажи-речи, докаран до бяс от моето непринудено поведение. — Нима тези мерзавци не ви видяха?
— Не знам, те си знаят.
— Да, те сигурно знаят! — изсмя се злобно той. — И аз го знам. Не са ви видели, иначе нямаше да сте живи. Наистина, просто да не повярваш. Тия двамата яздят винаги натам, където са и команчите. Мотаят им се по пътя и пред очите им и все пак индианците не ги залавят. Подобно нещо не може да се случи на никой свестен уестман или войник. Какъв късмет! А на всичко отгоре тези хорица дори не подозират в каква опасност са се намирали. Все пак истина е каквото казва старата поговорка: «На глупците винаги им работи късметът!»
— Слушай, сър, не ни наричай глупци! В моята родина има друга поговорка, която означава горе-долу същото, но звучи далеч по-благоприлично.
— Коя е тя?
— Хората обичат да казват: «Роди ме майко с късмет, пък ме хвърли на смет.»
Спокойната усмивка, с която изрекох тези думи, изглежда, най-после му направи впечатление. Той ме огледа продължително с изпитателен поглед и после каза:
— Слушай, да не би да искаш да се пишеш голям хитрец? Не си въобразявайте, че сте по-умни от нас!
— Бъди спокоен, сър! Изобщо нямаме намерение да се сравняваме с вас. Би било глупаво.
— И аз тъй мисля! — кимна той със задоволство, без да схване истинския смисъл на думите ми. — Не е необходимо да бъда откровен с вас, но глупащината ви ме кара толкова да ви съжалявам, че ще ви кажа как стоят нещата. Ние нападнахме команчите и ги победихме. Те побягнаха от нас към Синята вода, а ние ги погнахме по петите. Оттам те пак избягаха, насочвайки се насам и сега ще ги подгоним и ще ги вкараме в Ляно Естакадо, където или ще умрат от жажда, или куршумите ни ще ги унищожат, освен ако не се предадат. Това е, което исках да ви кажа и за което нямахте никаква представа.
— Никаква представа ли? Нима наистина мислиш, че ние хич нищо не знаем? — попитах го вече със съвсем друг тон.
— Та какво ли можете да знаете! — отвърна ми той презрително — Най-напред знаем, че ако всичко се развие точно според плана ти, никога няма да заловиш команчите.
— Тъй ли? — попита той иронично.
— Да! Дори ще добавя, че не тях, а вас очаква тежката участ да умрете от жажда в пустинята.
— Наистина ли? Я виж колко умен стана изведнъж, сър! И защо ние ще умрем от жажда?
— Има ли в Ляно вода?
— Не.
— Разполагате ли с мехове?
— Не.
— Е, тогава можете ли да вземете със себе си вода?
— Не, по дяволите! Не задавай такива глупави въпроси!
— Въпросът ми не е глупав! В пустинята човек се нуждае от вода, а малкото вода, която има в мозъка си, както ти се изрази преди малко, няма да стигне, за да се спасят от смърт коне и ездачи. Знаеш ли докъде ще трябва да навлезете в пустинята, за да се срещнете с команчите? Знаеш ли докога конете ви ще издържат без вода на този пек в Ляно?
— Знам, че няма да се наложи да навлизаме кой знае колко навътре в пустинята, защото и червенокожите нямат вода.
— Убеден ли си в това?
— Напълно!
— Тогава на мен също тъй ми е жал за теб, както преди малко моята глупащина предизвика състраданието ти, защото команчите знаят едно място в Ляно Естакадо, където има достатъчно вода.
— Ха! Има ли такова място?
— Да.
— Невъзможно!
— Защо да е невъзможно? Никога ли не си чувал, че в пустините има оазиси?
— Но не и в Ляно Естакадо.
— Тъкмо тук има езеро, което и хиляда коня не могат да пият!
— Дрън-дрън! Ти дори не подозираше, че се намираш в окрайнините на Ляно, от къде на къде ще знаеш за това езеро!
— Остави какво не съм подозирал и какво знам! Ти самият нямаш никаква представа какво знаем ние двамата, аз и приятелят ми.
— Та какво ще знаят двама гроботърсачи, а?
— Че с всичките си мисли и намерения се намирате в страшна заблуда и щяхте да тръгнете право към сигурната си гибел, ако ги нямаше неколцината мъже, поставили си за цел да ви спасят.
— Към сигурна гибел ли? Фантасмагории! Но от теб, сър, може да се очакват такива приказки. И кои са тия благородни мъже?
— Трима са, а именно Винету, Сигурната ръка и Поразяващата ръка.
При тези думи командирът учудено вдигна вежди и попита:
— Винету, вождът на апачите ли?
— Да.
— Поразяващата ръка, белият ловец, неговият приятел?
— Да.
— И Сигурната ръка, за когото толкова често говорят?