— Мистър Шетърхенд, преди всичко един въпрос: ще ми простиш ли, че…че…се отнесох тъй с теб?
— С удоволствие! Значи вече вярваш, че съм Олд Шетърхенд?
— Би трябвало да съм идиот, за да не го вярвам!
— А също тъй можеш да си убеден, сър, че положението ви е точно такова, каквото ви го описах.
— Вече не е необходимо подобно уверение. Все пак уестман като теб превъзхожда дори и най-способния офицер! И при най-голямо желание, с всичката си хитрост и храброст не сме в състояние нищо да направим, ако не разполагаме с водачи, които много добре да са запознати не само с местностите, но и с езика и обичаите на индианците. Ти си подслушал команчите и така си узнал всичките им планове. По силите ли ни е това?
— Не.
— Не, не ни е по силите и без да подозираме каквото и да било, щяхме да попаднем в такава мелница, която навярно всички ни щеше да смели. Но затова онези кучета команчите ще трябва скъпо и прескъпо да ни платят. Никой от тях няма да се измъкне жив от кръстосания ни огън!
— Чакай, сър! Това е един въпрос, по който трябва да постигнем съгласие, преди твърдо да съм ти обещал споменатата вече помощ.
— За какво става дума?
— Аз не съм убиец!
— И аз не съм!
— Но се каниш да убиваш!
— Да убивам ли? Не. Изпратиха ме да воювам срещу индианците, докато ги победя или докато се предадат.
— А ако се предадат без бой?
— И тогава трябва да бъдат наказани.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще заповядам да разстрелят всеки десети или двайсети човек, или от мен да мине, може и всеки трийсети.
— Тогава виж там как сам ще се оправиш! Но в такъв случай ще трябва да се откажеш от помощта ни.
— Какво те прихваща? Съвсем не мога да се лиша от помощта ви. И преди всичко имам нужда от теб!
— И на мен така ми се струва и затова мисля, че съдбата на индианците ще се решава не от вас, а от нас.
— От вас ли?
— Да.
— Едва ли, мистър Шетърхенд!
— Така ще бъде!
— Няма да е така. Аз съм достатъчно справедлив да призная всичко, което си направил и се каниш да направиш, но навярно и аз мога да претендирам ти също да признаеш моите права.
— Разбира се, стига да имаш такива. Ще ми кажеш ли за какви права става дума?
— Ние двамата сме съюзници срещу команчите. Победим ли ги, ще имаме еднакви права да решим каква ще е съдбата на червенокожите. Ще признаеш, че не бива да се отърват безнаказано!
— Не, не го признавам.
— Тогава сме просто на различно мнение, но се надявам, че ще се споразумеем. Ако ти малко отстъпиш, ако поотстъпя и аз, ще се срещнем нейде по средата и всеки ще може да каже, че горе-долу нещата са се развили според волята му.
— В случая за мен няма среда. Ако команчите ни окажат съпротива, естествено ще използваме оръжията си, но предадат ли се, никому не бива косъм да падне от главата. Такова е моето мнение и от него няма да отстъпя каквото и да става.
— Сър, трябва да има наказание!
— За какво?
— За това, че са се разбунтували.
— Какво наричаш бунт? Това, че някой защитава законните си права? Че индианците не са съгласни насилствено да бъдат прогонени от местата, където живеят? Че настояват правителството да спазва обещанията си, с които безсъвестно са били изиграни?
— Хм-м! Мистър Шетърхенд, убеждавам се, че е вярно онова, което разправят за теб.
— Какво е то?
— Че винаги държиш повече страната на червенокожите, отколкото на белите.
— Държа страната на всеки свестен човек и съм противник на всички лоши хора.
— Индианците да не би да са свестни?
— Pshaw! Да не спорим по този въпрос! Ти си янки и освен това офицер. Няма да мога да те убедя да възприемеш мнението ми. Но в случая дори не става дума за моето становище, а за едно съвсем друго мнение, което е много погрешно.
— Навярно говориш за някое мое схващане, така ли?
— Да.
— Кое е то?
— Че ако команчите се предадат, ще участваш в решаването на участта им.
— И това мнение е погрешно, така ли?
— Да, съвсем погрешно.
— Защо?
— Защото ти няма да си победител.
— Ха! Няма ли? Ами кой тогава?
— Ние.
— Мътните го взели! Пак не те разбирам.
— А нещата са толкова ясни! Нали призна, че всички сте щели да влезете в поставената ви коварна клопка.
— И сега го признавам.
— А също и че ви спасихме?
— Да.
— Добре! С това отношенията ни са съвсем ясно очертани, няма какво да се добави. Избавихме ви от смърт и ни дължите благодарност.