— Искаш да знаеш възможно най-точно кога ще сме там, за да се съобразиш с мен, нали?
— Естествено.
— Тогава смятам, че трябва да тръгнете оттук точно след половин час. Имаш ли още някакви указания за нашето поведение?
— Налага се да разчитам на твоята съобразителност и мога само най-общо да кажа, че ще прибегнем до оръжията само в случай на необходимост. Ще яздя с драгуните така, че да образуваме дъга, чиито краища да затворят вашия полукръг. Тогава команчите ще попаднат помежду ни. Отначало те ще забележат само нас и ще се опитат да избягат назад, където ще бъдеш ти. За да им покажеш, че са обградени и от онази страна, накарай твоите апачи да подемат бойния си вик веднага щом затворим кръга около неприятеля.
— И после да чакаме, така ли?
— Да.
— Какво?
— Резултата от разговора ми с Нале-Масиув.
— А-а! Искаш да преговаряш с него?
— Разбира се! Как иначе бих могъл да го накарам доброволно да се предаде?
— Поемаш голям риск, сър!
— Не се страхувай за мен!
— Нале-Масиув е известен като хитър и коварен човек. Мистър Шетърхенд, не му се доверявай прекалено много!
— С коварство няма да постигне при мен нищо, а само ще си навреди. Можеш да разчиташ на това.
— Добре! Значи се започва. Остани със здраве.
Той отиде при апачите, даде им няколко кратки указания и после пришпориха конете си. Аз се обърнах към командира и го попитах:
— Кой ще командва хората ти, сър? Танцът започва.
— Естествено аз!
— Добре, но гледай да не сгафиш нещо!
— Вярно, че се оставих индианците да ме надхитрят, но можеш да бъдеш уверен, че вече няма да има никакви гафове.
— Тогава слушай какво ще ти кажа! Ще препуснем в галоп право към Стоте дървета, тъй че краищата на образувания още оттук полукръг да достигнат от двете страни на най-външните храсталаци.
— Разбирам. Зад тези храсти ще бъдат скрити апачите, нали?
— Да. От ляво и от дясно хората ти трябва да се съединят с тях.
— А после?
— Първата ни работа е да обградим команчите. Какво ще става след това, зависи от поведението им. Ако стрелят, ще стреляме и ние. Държат ли се изчаквателно, няма да използваме оръжията. В такъв случай ще гледам да започна с вожда им разговор, от чийто резултат зависят по-нататъшните ни действия.
— Ще присъствам ли на разговора?
— Не.
— Защо не?
— Няма никакво основание.
— Основания колкото искаш! Като командир на наличната военна част навярно аз съм човекът, в чиито думи Нале-Масиув ще трябва да се вслуша.
— Изобщо няма да се вслуша в теб.
— Ами в кого?
— В мен.
— Хм-м! Знам, че си мъж на място, мистър Шетърхенд, но в случая не се ли лъжеш?
— Не.
— Не забравяй разликата!
— Каква разлика?
— Ти разполагаш само с петдесет апачи, а аз със сто драгуни!
— В сражение с индианци петдесет апачи струват поне сто войници.
— Щом ти го казваш, навярно е така, но при подобни преговори най-важното е да се направи впечатление!
— Това е вярно!
— Е, ти си само един уестман, а аз командвам войници, мистър Шетърхенд!
— Ах, тъй ли! — изсмях се дружелюбно в лицето му.
— Да. Още самата униформа прави впечатление.
— Самата униформа? И какво друго?
— Тонът, с който хора като нас са свикнали да разговарят.
— Ти искаш да говориш с Нале-Масиув?
— Да.
— Знаеш ли езика на команчите?
— Не.
— Как мислиш да се разбереш с него?
— Чрез тебе като преводач.
— Тъй! Значи ти си командирът, който заповядва, а аз съм само твоят инструмент, твоят преводач! Слушай, многоуважаеми господине, много погрешно преценяваш Поразяващата ръка. Ако като преводач ще трябва аз да говоря с Нале-Масиув, тогава за какво си ми ти? Какво ще ти помогне твоят «тон», щом ще трябва да превеждам думите ти? А и униформата? Казвам ти, че Нале-Масиув ще има сто пъти по-голям респект пред моите кожени ловни дрехи и пред моята карабина «Хенри», отколкото пред твоята униформа и сабя. Да не спорим за разликата в ранга! Казвам ти какво трябва да се направи и ти ще ръководиш подчинените си, съобразявайки се с указанията ми. Но аз не съм под твоите заповеди. А помисли ли за опасността, на която ще се изложиш, ако решиш да преговаряш с команчите?
— Опасност ли?
— Да.
— Каква опасност може да има? Личността на парламентьора се смята за неприкосновена!
— Това не важи за този индианец. Той е много коварен човек.
— С такива хора само трябва да внимаваш и няма нищо страшно.
— Как си го представяш?
— Хм-м!