— Нека се покажат!
— Ще ги видиш, когато аз поискам.
— От кое племе са?
— От племето на мескалеросите, към които принадлежим и аз и Винету.
При това име той бързо вдигна глава и попита:
— Къде е Винету?
— В Ляно Естакадо.
— Нека се покаже да го видя, ако искаш да ти повярвам!
— Ще го видиш. Заедно с петдесет апачи той язди пред Вупа-Умуги.
— Уф, Уф!
— За да забива коловете, които водят към гибел.
— Уф, уф! — отново възкликна той.
— Винету се е заел с тази работа вместо младия вожд Шиба-бигк, който не е в състояние да я свърши, защото го пленихме. Сега Винету ще заблуди с тези колове команчите така, както Шиба-бигк се канеше да изпрати белите конници в ръцете на жадната смърт.
Всяка моя дума беше нов удар за Нале-Масиув. Той направи опит да се овладее, но не успя съвсем да скрие обзелата го възбуда. Гласът му потреперваше, когато с привидно безгрижен тон каза:
— Не разбирам за какво приказва Поразяващата ръка. Нека говори по-ясно!
— Много добре знаеш какво искам да кажа!
— Не знам.
— Не лъжи! Нима мислиш, че можеш да заблудиш Поразяващата ръка? Не би ти се удало, дори и ако в главата ти се беше вселила мъдростта на всички вождове на команчите, което пак нямаше да бъде кой знае колко много! Нали планът, който се каните да осъществите, е твой?
— Какъв план?
— Да заблудите белите ездачи, като разместите коловете в погрешна посока.
— Изглежда, Поразяващата ръка сънува!
— Лъжеш, а аз ти говоря съвсем откровено. След като си загубил битката, си наредил да повикат други сто воини от твоите вигвами. Същевременно си изпратил двама вестоносци при Вупа-Умуги край Синята вода, за да му съобщят твоя план. Подслушах ги, преди да се прехвърлят през Рио Пекос.
— Уф! Ще ги изгоня от редиците на воините!
— Направи го! Толкова непредпазливи и бъбриви хора не са достойни да бъдат наричани воини. Подслушах дори и самия Вупа-Умуги и научих всичко, без той да заподозре каквото и да било.
Нале-Масиув не обели нито дума, но пронизващият му поглед остана изпитателно впит в мен. При това в очите му сякаш пробягна израз на потискан страх. Продължих:
— Подслушах и шестте съгледвачи, изпратени от Вупа-Умуги на изток. Те трябваше да умрат при Алчесе-чи.
— Уф! Затова не са се върнали и затова не ги заварихме тук!
— Ще проумееш и някои други неща. Винету тръгна веднага и възможно най-бързо към Ляно Естакадо, за да предупреди Блъди Фокс, а преди това изпрати хора да доведат толкова много воини на апачите, колкото са необходими, за да осуетят вашите кроежи. С тези апачи избързах напред и плених Шиба-бигк с неговите петдесет воини тъкмо когато забиваха коловете, по които Вупа-Умуги щеше да го последва.
— Истината ли казваш? — с мъка процеди той.
— Да. После ние разместихме коловете в погрешна посока за вас, така както вие искахте да постъпите с белите ездачи. Извърши го Винету с петдесет апачи, чиито следи Вупа-Умуги ще вземе за дирята, оставена от команчите на Шиба-бигк.
— Уф! Внушил ви го е злият Маниту!
— Добрият Маниту. Злият е ваш съветник, а не наш. Сега Вупа-Умуги язди подир апачите и мисли, че пред него е Шиба-бигк. Той ще попадне в безводна пустиня и ще бъде обграден сред кактусите тъй, че ще е принуден да се предаде, ако не иска да загине от жажда.
— Олд Шетърхенд е най-злият, най-проклетият бледолик! — каза той побеснял от гняв.
— И самият ти не го вярваш. Знаеш, че мисля доброто на всички червенокожи мъже. И сега ще изведа всичко до добър край и ще ви накарам да сключите мир с вашите неприятели!
— Не искаме мир!
— Тогава ще пожънете смърт — както искате! Когато пристигнаха белите ездачи, аз ги предупредих и им казах, че ги следваш по петите с воините си. Тогава те се присъединиха към моите апачи и тук ви издебнаха. Така сте обградени, че никой от вас не може да ни се изплъзне.
— Ще се бием!
— Опитайте!
— Не може да става въпрос за опит, успехът ни е сигурен!
— Pshaw! Сто изстрела от бледоликите, които виждаш тук, а към тях да прибавим и моята омагьосана карабина, както и пушката на Олд Шуърхенд, който никога не пропуска целта!
— Олд Шуърхенд е тук?
— Да.
— Къде е?
— Горе при апачите, чиито куршуми също ще ви покосят. Невъзможно е да се измъкнете.
— Мамиш ме, за да ме принудиш да се предам!
— Казвам ти истината.
— Шиба-бигк не е пленен!
— Пленен е. Ще ти го докажа, като спомена, че заедно с него имаше трийсет наиини и двайсет команчи от неговото племе.