При тези думи свалих амулета от врата му и извадих от джоба си клечка кибрит. Той извика изплашено:
— Какво ще правиш с амулета ми?
— Ще го изгоря.
— Уф, уф! Нима ще изгубя душата си?
— Да, заслужаваш го. Ти престъпи думата си и искаше да ме убиеш. Затова ще получиш тройно наказание. Ще бъдеш обесен, ще ти сваля скалпа и ще изгоря амулета ти.
За индианците обесването е най-позорният начин да умрат. Те предпочитат бавната, болезнена, но славна смърт чрез мъчения. А другите ми две заплахи бяха най-големите, каквито изобщо съществуват. Вземат ли му скалпа, без който не може да живее в отвъдния свят, и изгорят ли му амулета, с това индианецът и душата му са унищожени веднъж завинаги и во веки веков! Нале-Масиув се опита да разкъса ремъците и обзет от страх, закрещя:
— Няма да го направиш, ти няма да го направиш!
— Като нищо!
Драснах кибритената клечка и приближих малкото пламъче до торбичката с амулета, която веднага взе да дими.
— Чакай, чакай! — изрева вождът. — Пощади ме! Вземи ми живота, само ми остави душата! Какво трябва да направя? Какво трябва да направя, за да те накарам да изпълниш молбата ми?
Хвърлих кибритената клечка и отговорих:
— Има само един начин да спасиш себе си и своята душа, един-единствен начин.
— Какъв е той? Бързо казвай!
От страх и ужас очите му се изцъклиха, защото в ръката си държах вече втора кибритена клечка.
— Заповядай на хората си да предадат всичките си оръжия и доброволно да се оставят да ги пленим!
— Нямам това право!
— Тогава умри и бъди унищожен!
Клечката пламна и торбичката отново започна да дими. В същия миг вождът закрещя така, че гласът му проехтя надалеч:
— Стой, спри! Ще го направя! Ще дам тази заповед!
— Добре! Но не се опитвай да спечелиш време или да ме измамиш! Имаш твърдата ми ненарушима дума, че ако, макар само за миг, се възпротивиш да дадеш заповедта, няма да се вслушвам повече в никакви твои молби, а ще изгоря амулета. Казах го и ще удържа думата си.
— Съвсем сигурно ще я дам. Нека цялото племе попадне в плен, но амулетът ми трябва да бъде спасен! Какво ще стане с пленниците?
— Ще бъдат пуснати на свобода. И ти също.
— И ще задържим амулетите си?
— Да.
— Тогава нека Сенанда-кхаси, Медноглавата змия, вторият вожд, дойде тук! Ще му дам тази заповед и той ще я изпълни.
— Сигурен ли си?
— Да, той ще ми се подчини.
Отново се приближих до индианския лагер на разстояние, от което можеха да ме чуват, и извиках:
— Вождът Нале-Масиув иска вторият вожд Сенанда-кхаси да отиде при него!
Върнах се. Когато видяхме, че повиканият индианец се отправя към нас, командирът ми каза:
— Сър, какво влияние имаш над тези хора! На мен никога нямаше да ми хрумне да запаля амулета.
— Ами нали тъкмо това ти казах — човек трябва да е запознат с нравите, обичаите и схващанията на червенокожите. Тогава ще се предпази от много неща, докато непосветеният остава беззащитен и е обречен на опасности и неприятности.
Без да ни погледне, Сенанда-кхаси отиде при вожда и седна до него. Поведоха разговора си съвсем тихо, но забелязахме, че са извънредно възбудени. После вторият вожд се изправи, обърна се към мен и каза:
— Този път Поразяващата ръка ни победи всички с един-единствен удар на юмрука си, както и със своята хитрост. Но ще дойде някой по-добър ден, когато великият Маниту ще бъде по-благосклонен към нас. Готови сме да предадем оръжията и да станем ваши пленници. Къде да ги оставим?
— Нека команчите идват на групи от по десет души и слагат оръжията си ей тук до вожда. Но запомни! Онзи, който се опита да скрие макар и едно-единствено оръжие, ще бъде застрелян!
Той се отдалечи и скоро след това индианците започнаха да пристигат на отделни групи по десет души и с мрачни лица оставяха на земята пушки, ножове, томахоки, стрели, лъкове, копия, барут и куршуми. Когато тази работа свърши, аз се обърнах към командира:
— Предавам ти пленниците. Оттук нататък, ще е твоя грижата да ги опазиш. Не позволявай на нито един да ти се изплъзне!
— Не се тревожи, сър! Радвам се, че са в ръцете ми. Ще ги обградим от всички страни и ще ги вържем със собствените им ремъци.
Докато по негова заповед тази работа се извършваше от войниците, аз изминах известно разстояние в посока към извора, сложих длани около устата си и извиках на Олд Шуърхенд:
— Сис инте пенийл! Нека апачите дойдат!
Думите ми бяха чути и след няколко минути ловецът се спусна в галоп начело на мескалеросите. Скочи от коня си и се обърна към мен:
— Видяхме, че вождът се опита да те наръга с нож. Но ти хубаво му даде да се разбере. Какъв е резултатът? Ей ги на земята всичките им оръжия, а команчите са обградени от драгуните! Предадоха ли се?