Бързите им действия ни бяха добре дошли, защото така още с падането на нощта щяхме да достигнем онази точка от нашия път, която се намираше най-близо до оазиса. Когато по-късно се добрахме до нея, бе настанала вече нощ. Не биваше да продължаваме, тъй като можеше да се предположи, че команчите ще се установят на лагер, а ние все още нямахме намерение да се срещаме с тях. От тук до кактусовото поле, в което искахме да ги обградим, имаше още един ден усилена езда. И тъй оставих на това място петима апачи на пост и с другите потеглихме към оазиса, където пристигнахме след около час.
Разбира се, Винету и апачите, с които бе тръгнал, все още не се бяха върнали, а и водачът им Блъди Фокс също липсваше. Паркър и Холи изказаха недоволство, че бездействат толкова дълго и аз ги утеших да изчакат да се сипне зората и тогава ще се присъединят към нас. Щом видяха, че Олд Уобъл липсва, Паркър попита:
— А къде е старият каубой, сър? Защо никакъв не се мярка?
— За съжаление не е с нас — отвърнах му.
— Да не си го оставил при постовете?
— Не. Намира се при Вупа-Умуги и неговите наиини.
— При тях ли? Да не е тръгнал подир тях като разузнавач?
— И това не е. Той не е след тях, а сред тях.
— Сред тях ли? Върви, че разбери!
— Ще разбереш веднага щом ти кажа, че е техен пленник.
— Техен пленник? По дяволите! Наистина ли?
— Да, за съжаление!
— Пак ли направи някой от глупавите си номера?
— И то какъв! За малко да ни провали целия план. Не е негова заслугата, че досега всичко върви успешно.
— Само така, само така! Пада ти се, мистър Шетърхенд!
— Какво искаш да кажеш? Струва ми се, че дори се радваш!
— Ами да. Ядосвам се и се радвам. Защо го взе с нас? Защото си направо влюбен в този дърт непредпазлив тип, тъй че той може да върши глупост след глупост, без и през ум да ти мине да направиш единствено правилното в този случай.
— Какво е то?
— Да го пратиш да върви по дяволите.
— Сега ще го направя.
— Е, вече изобщо не е необходимо, тъй като е късно за тази работа.
— Защо?
— Нали го няма.
— Пак ще се върне.
— Искаш да го освободиш?
— Разбира се.
— Хм-м, да! Наистина не можем да го изоставим. Но най-сериозно ти давам добрия съвет да го изгониш веднага, щом го измъкнеш от ръцете на команчите. Иначе ще ни докара някое нещастие, от което няма да има спасение. Действително не те разбирам. Защо все трябва да е с теб, щом знаеш много добре, че човек не може да разчита на него! А пък ние двамата с Джош Холи сме винаги пренебрегнати и сме принудени да чакаме тук и да се отдаваме на черни мисли, докато ти поемаш върху себе си всичко — и най-хубавите приключения и яздиш ту насам, ту натам, за да ги преживееш. Не можеш ли да си представиш, че това ни ядосва? Във всеки случай сме поне толкова надеждни, колкото и Олд Уобъл!
— Е, е, мистър Паркър, та това вече звучи като упрек!
— И си е упрек, трябва да е упрек! Най-сетне не сме дошли в Дивия запад, за да лапаме мухи или да гоним дъждовните червеи. Ще признаеш, че досега винаги сме били пренебрегвани.
— Радвай се, че не искам от вас да участвате в нещо, при което ще трябва да залагате живота си на карта!
— Нашия живот! Та той да не струва повече от твоя? Или ни мислиш за страхливци? Няма да позволим подобно нещо!
Навярно той щеше да мърмори още дълго, ако не се беше появил негърът Боб. Щом ни видя, той зарадвано извика:
— О-о, а-а! Масса Шетърхенд и масса Шуърхенд пак съм тук! Масър Боб веднага знае какво прави: донесе ботуши. Да донесат ли Боб ботуши?
— Да, нека се отървем от тези мокасини.
Той си плю на петите и скоро донесе ботушите, които бяхме сменили с индианските обувки. След като свършихме тази работа, попитах Боб:
— Какво става с Шиба-бигк? Още е тук, нали?
Негърът направи една от своите неописуеми гримаси и отвърна:
— Той вече не тук.
— Какво? Няма ли го?
— Не, Шиба-бигк съм си отишъл.
При тези думи цялото му лице засия и такава усмивка разчекна устата му, че между двата реда великолепни зъби можеше да се види цялото му небце. Той искаше да си направи с мен малка шега. Нямах нищо против и затова привидно изплашено попитах:
— Отишъл ли си е? Да не е избягал?
— Да, съм избягал.
— Слушай, Боб, това ще ти струва живота! Ако наистина е избягал, ще те застрелям. Ти отговаряш за него с главата си!
— Значи масса Шетърхенд застрелят масър Боб. Шиба-бигк си отишъл, съвсем отишъл. Масса Шетърхенд дойдат и се уверят!
— Да, ще се уверя. А ето тук е куршумът, който ще ти прониже главата, ако вождът не е в къщата.