Извадих револвера и го насочих към него. После се отправихме към блокхауса. Той отвори вратата, посочи към вътрешността и каза:
— Ето погледнат! Вътре никой.
Гледката, която видях, за малко да ме накара да се разсмея. Младият вожд стоеше облегнат на стената, а святкащите му от гняв очи се впиха в нас. Всъщност той не беше облегнат на самата стена, защото между него и нея се намираше нещо. Това нещо бяха осем дълги пръта, които негърът бе сложил на кръст, стегнал здраво с ремъци и после ги беше вързал върху гърба на индианеца. Тъй образуваното «колело» бе толкова голямо, че започвайки от пода, стигаше доста високо над главата на носача си, а и от двете му страни, стърчеше твърде надалеч. Да, с това «нещо» на гърба си Шиба-бигк не можеше да мине през вратата. В каквото и положение да се опиташе, било прав, било пълзейки по земята, все някъде щеше да се закачи. Разбира се, «колелото» не беше особено удобно за него и навярно то бе причината за гневния поглед, с който ни посрещна.
— Но той е тук, ей го къде стои! — казах на Боб, преструвайки се на изненадан.
— Да, тук е! — Негърът се засмя и ме погледна весело ухилен.
— Значи не е избягал!
— Не.
— Но нали ти така каза!
— О-о! роб само шегуват, хубав шега правят! Боб не оставят индианец бягат, щом той трябва пазят него!
— Ами какво си му вързал на гърба?
— Нека масса Шетърхенд видят! Индианец не трябвало бъдат бит и удрян, нито пронизван с нож, нито стрелян, а масър Боб не бивало оставят него бяга. Тъй кат масър Боб съм умен и хитър, той вързал на негов гърбина осем дълги пръти.
— Хм-м! А той спокойно ли го понесе?
— Той не искал, тогава масър Боб казал, че индианец получи много шамари и тогаз той съвсем спокойно оставил негър действа. Нима масър Боб не са умен и хитър кат муха на нос?
Не успях да отговоря на този толкова самоуверено зададен въпрос, защото в същия момент Шиба-бигк гневно ми извика:
— Уф! Нека моят бял брат веднага махне от гърба ми тези пръти!
— Защо? — попитах спокойно.
— Нима е достойно за един вожд да го измъчваш по такъв начин?
— Ти тук не си вожд, а пленник.
— Не мога нито да седя, нито да лежа.
— Тогава ще трябва просто да стоиш.
— Струва ми се, разправяха, че Поразяващата ръка се отнасял дори с враговете си така, сякаш са му приятели.
— Аз съм ти приятел. Прътите, които носиш на гърба си, с нищо не променят този факт.
— Но това е мъчение!
— Струва ми се, ти презираш болките.
— Pshaw! Не болките ме карат да страдам. Защо си наредил на черния да се отнася тъй с мен?
— Не съм му нареждал подобно нещо.
— Значи го е направил на своя глава?
— Да.
— Тогава ще го убия веднага щом пак бъда свободен.
— Няма да го убиеш!
— Ще го убия!
— Тогава никога няма да те освободим! Аз му наредих да те развърже и да се отнася добре към теб. Остави ли те да гладуваш?
— Не.
— А беше ли жаден?
— Не.
— Значи си получил всичко, от каквото си се нуждаел. От какво се оплакваш тогава?
— От това, че ми върза на гърба тези пръти. Не се постъпва тъй с вожд на команчите!
— Къде е писано или казано? Нима старите вампуми или предания на команчите говорят за това? Не! Сега от собствен опит разбра, че може да се постъпи така. А кой е виновен, че се случи? Самият ти!
— Не е вярно.
— Вярно е! Ти каза, че ще избягаш, щом ти се предложи някаква възможност. Негърът имаше задача да те пази и с помощта на прътите ти е отнел всяка възможност за бягство. Сигурно ще разбереш, че е изпълнявал дълга си.
— Но така ме направи за смях! Предпочитам да изтърпя големи болки, отколкото да нося тези пръти!
— Но той не е знаел това, ето защо не го е направил със зъл умисъл. Ако ти ми беше обещал да не бягаш, сега щеше да седиш навън на открито и щеше да се радваш на всички почести, които се полагат на един вожд.
— Не мога да ти дам такова обещание!
— Можеш!
— Не!
— Можеш да го дадеш, защото твоят отказ няма да ти донесе никаква полза.
— Ще отида при нашите воини и ще ги предупредя!
— Няма да ги намериш!
— Ще ги намеря!
— Няма. Ти не знаеш къде са.
— Знам.
— Не, защото нямаш никаква представа какво се случи днес.
— Няма ли да го науча?
— Всъщност не би трябвало, но все пак ще ти кажа. Нека моята искреност ти докаже, че сме сигурни в успеха си и че бягството не би ти донесло никаква изгода.
— Тогава говори!
— Преди всичко вярваш ли, че прозряхме плана ви?
— Знам, че ви е известен.
— Искахте да отклоните белите ездачи в погрешна посока и да използвате случая да сложите ръка на тукашния оазис. Ти яздеше начело, за да показваш на Вупа-Умуги пътя до тук. А после имахте намерение да разместите коловете и да подмамите бледоликите подир вас. След войниците трябваше да язди Нале-Масиув, за да ги обградите помежду си и да им отреже пътя за връщане. Така ли е?