— Е? — попитах го усмихнат.
— Наистина ли Олд Шетърхенд не е помислил за всичко?
— Не…е…не знам — отвърна той колебливо.
— Но аз знам. Известен ми е спасителният път, който за съжаление съществува само във въображението ти. Ти тайно си си казал: «Ако команчите бъдат обградени сред кактусите, няма защо да се отчайват. Та нали имат ножове, с чиято помощ могат да си проправят път и да се измъкнат от капана.» Прав ли съм, или не?
— Уф, уф! — отвърна той сломено.
— Да, смяташ се за кой знае колко умен, а помисли ли колко време ще измине, докато този път стане готов? Той ще е тесен и следователно малцина ще могат да работят по него. Ще минат дни! И мислиш ли, че ние ще гледаме със скръстени ръце?
Не ми отговори.
— Ще разделя нашите хора, половината ще изпратя да отидат откъм другата страна на кактусовото поле и така воините ви ще попаднат между двата отряда. А можем да я караме по много по-къса процедура и за броени минути да унищожим всички команчи, без изобщо да си хабим куршумите.
— Как?
— Като запалим кактусите.
— Уф! Тогава сигурно всички наши воини ще изгорят!
— Така е!
— Поразяващата, ръка няма да направи подобно нещо!
— Не разчитай с такава сигурност на добрината ми!
— Не, не, няма да го направи!
— И така да е! Исках само да ти докажа, че за воините ви няма никакво спасение. Няма да ни се изплъзнат.
— Да, обградите ли ги така, ще бъдат принудени да се предадат, макар че няма да можете вечно да ги държите в обсада.
— Тъй ли?
— Ще бъдете принудени да изоставите клопката.
— Защо?
— Съвсем ли забрави, че ще дойде Нале-Масиув? Не мислиш ли за него?
— О, не съм го забравил.
— Тогава знаеш, че е по петите ви. Следователно Вупа-Умуги ще е пред вас, а той ще е зад вас. Ще се озовете между двамата в не по-малко коварна клопка от тази, в която искате да подмамите Вупа-Умуги. Олд Шетърхенд сигурно ще ми даде право.
Лицето му отново бе придобило израза на твърдо упование. Отговорих му:
— За съжаление не мога да ти направя това удоволствие. Междувременно се случи нещо, което още не знаеш. Но дори и положението да беше такова, каквото си го представяш, пак си се излъгал в сметките си, защото Нале-Масиув няма да дойде след нас.
— Ще дойде!
— Няма. Пред него са белите кавалеристи. Забравил си го.
— Уф! — прозвуча разочаровано.
— Сега разбираш ли, че всичките ти мисли са погрешни, а Олд Шетърхенд мисли правилно? Дори днес нищо да не се бе случило, пак спокойно можехме да държим Вупа-Умуги обграден, без да ни е грижа за Нале-Масиув. Щеше да му е невъзможно да ни попречи, защото драгуните щяха да се заемат с него.
— Уф, Уф!
— Но всичко това изобщо няма да се случи. Когато преди малко говорех за Стоте дървета, моят млад брат ме прекъсна. Ние се скрихме наблизо и видяхме пристигането на Вупа-Умуги. Той не подозираше нищо за присъствието ни и не сметна за необходимо да вземе предпазни мерки. Ето защо на мен и Сигурната ръка ни се удаде да се промъкнем в бивака му и отново да го подслушаме. След като чухме достатъчно, ние се отдалечихме, без да ни открият. Рано-рано той потегли с команчите си на път, следвайки коловете, забити от Винету специално за него.
— В каква посока?
— Моят млад брат задава много хитър въпрос. Но Олд Шетърхенд е не по-малко умен и няма да му отговори.
— Дори и да ми кажеш, ние пак не бихме имали полза!
— О, напротив! Ако ти се удаде да избягаш още днес, ще знаеш в коя местност трябва да търсиш вашите воини. Затова няма да научиш къде са. Впрочем извънредно много се радвам, че напрягаш цялата си проницателност да ме надхитриш, въпреки че нямаш никаква надежда за успех. Да продължа разказа си: след като Вупа-Умуги си отиде, при Стоте дървета пристигнаха белите войници. И какво мислиш направих аз?
— Разговарял си с тях, нали?
— Да!
— Предупреди ли ги?
— Разбира се!
— Уф!
— Не само че ги предупредих, но и ги обединих с моите апачи, за да посрещнат Нале-Масиув.
— Уф! Бихте ли се с него?
— Не.
— Той изобщо не се появи, така ли? Изпратил е напред съгледвачи, които са ви забелязали, и у тях се е породило подозрение. Нали?
— Не, вие команчите не сте чак толкова умни! Нале-Масиув наистина изпрати съгледвачи, но те не ни видяха, защото се бяхме скрили. После се появи самият той с целия си отряд и се разположи на лагер край извора. Забеляза следите от белите ездачи и си помисли, че са продължили подир Вупа-Умуги. Затова не сметна за необходимо да прояви предпазливост и лесно ни се удаде да го обградим.