— Уф, уф! Обградили сте го? И въпреки това казваш, че не сте влезли в бой с него!
— Оказа се твърде страхлив, за да се бие и се съгласи двамата да преговаряме. Седнахме сами настрана от другите. Никой не биваше да носи оръжие, но както преди прояви страхливост, тъй по време на срещата ни той прояви коварство. Докато разговаряхме, ненадейно извади нож, за да ме убие.
— Уф! Наистина ли постъпи така?
— Да.
— Това е недостойно за един воин!
— А още повече, когато воинът е вожд!
— Ножът му улучи ли те?
— Не. Поведението ми го заблуди, всъщност внимателно го наблюдавах и бях нащрек. Когато замахна с ножа, аз го повалих на земята.
— С юмрук?
— А как иначе? Нали нямах никакво оръжие.
— Уф, уф! Пак с юмрука! Мъртъв ли е?
— Не, защото не исках да го убивам. Бързо го вдигнах на рамо и го занесох при моите апачи и белите воини.
— Без команчите да ти попречат?
— Не можеха, защото всичко стана толкова бързо, че не им остана време. А освен това не биваше да се приближават към нас, понеже в противен случай щяхме да убием вожда им. Когато той дойде в съзнание, го заплаших, че ще му взема скалпа, ще изгоря амулета му и после ще го обесим.
— Ти искаше да убиеш душата му?
— Да.
— Той не го е позволил. Съвсем сигурно не е позволил. Знам го, макар самият аз да не вярвам в такива неща. Но като всички други червенокожи мъже и той смята, че по такъв начин духът на воина бива унищожен.
— Искаш да кажеш, че той не го е допуснал, така ли? Та как ли можеше да ми попречи да изпълня намерението си?
— По-скоро би се предал в плен!
— Само той?
— Само… уф, уф! Да не би да са се предали и всичките му воини?
— Да, всички!
— Не беше ли достатъчно да плениш само него?!
— Не. Всичките ми трябваха, сигурно ще разбереш защо.
— И постигна ли целта си?
— Да.
Тогава той сведе глава и със сломен глас каза:
— Всичките ми надежди се изпариха! Дори ако ми се удаде още днес да избягам оттук, пак не мога да спася нито Вупа-Умуги, нито воините му.
— Така е. Първо, няма да знаеш къде да го търсиш и второ, Нале-Масиув не е в състояние да те подкрепи.
— Къде го оставихте? Къде са воините му?
— Заедно с хората си той тръгна обратно към своето село.
— Уф! Значи си бил тъй добър веднага да им върнеш свободата?
— Не, не бях чак толкова добър. Сам ще разбереш, че подобна доброта би била равна на върховна глупост.
— Защо?
— Трябваше да поискам от тях, обещанието незабавно да се върнат в своите вигвами.
— Щяха да ти дадат това обещание.
— Но нямаше да го спазят!
— Нямаш им доверие?
— Нямам доверие на нито един команч.
— И на мене ли?
— Вероятно само на теб бих повярвал, защото знаеш за великия добър Маниту и ти е известно, че той наказва всяка лъжа и предателство.
— Значи не си ги освободил, а въпреки това каза, че са тръгнали обратно към селото си.
— Като пленници.
— На кого?
— На белите драгуни. Те потеглиха по обратния път и ги взеха със себе си.
— Вързани ли са?
— Да.
— Тогава белите ще ги избият!
— Няма. Предводителят на тези бледолики ми даде дума че ще им подари живота.
— Ще я удържи ли?
— Да, убеден съм.
— Но най-малкото ще ги ограби!
— Ще ги ограби ли? Ти какво наричаш ограбване? Нима победеният не става собственост на победителя заедно с всичко, каквото притежава?
— И при християните ли е така?
— И при нас, защото ни принуждавате да се отнасяме към вас така, както и вие към нас. Ако вие бяхте излезли победители, щяхте да ни вземете не само собствеността, но и живота. А щом ви подаряваме живота, ние вършим толкова голяма добрина, че е невъзможно да искате повече.
— Значи белите войници ще вземат на команчите всичко?
— Конете и оръжията, да.
— Но как ще живеят червенокожите воини без коне и оръжия?
— Тяхна си работа. Вие изровихте бойната секира. А ако нямахте коне и пушки, това щеше да ви е невъзможно. Лишим ли ви и от едното и от другото, няма да извършим грабеж, защото всичко е наша законна плячка, а същевременно така вземаме мерки да не можете тъй скоро отново да нарушите мира.
— Тогава навярно ще отнемете също и на Вупа-Умуги и воините му пушките и конете, а?
— Вероятно.
— Уф! Лошо!
— Да, за вас е лошо. Но сте го заслужили. Я си спомни само ти какво направи! Онзи, който пуши с някого лулата на приятелството и мира и му обещава никому да не издава къде е неговият вигвам, а после сам идва с голям отряд воини, за да му отнеме и вигвама и живота, той заслужава да изгуби нещо много, много повече от пушката и коня си. Сигурно го съзнаваш!