Разбира се, той го съзнаваше и опечалено каза:
— Значи моята пушка и моят кон също ще бъдат взети!
— Не, няма. Ти ми харесваш и въпреки враждебността ти, аз все още гледам на теб като на приятел. Ще запазиш каквото имаш. А що се отнася до Вупа-Умуги и неговите воини, ще видя дали е възможно да проявим снизходителност. Но всичко изцяло ще зависи от поведението им към нас.
— Че какво поведение могат да имат? Те са воини и ще се отбраняват.
— Точно това не ни се иска. Ако след като не желаем да проливаме кръв, те убият или ранят някого от нас, тогава не бива да очаквате никаква милост. Но се надявам да убедя вожда, че съпротивата е равна на лудост. Струва ми се, той ще прецени доводите ми по-разумно от теб.
— От мен ли? — попита учудено той.
— Да. Имах желание да направя пленничеството ти колкото може по-леко и поисках от теб само обещанието да не бягаш. Но ти отказа да го дадеш, защото не разбираше, че бягството ти само би ви навредило. Така ме принуди да бъда строг.
— Не ти обещах да не бягам, понеже не знаех онова, което току-що научих.
— Значи вече разбираш, че не си в състояние да помогнеш на вашите воини?
— Да.
— Тогава все още има време за това обещание.
— Давам ти го.
— Добре! Но не забравяй, че с поведението си или ще принесеш полза, или ще навредиш не само на себе си, но и на всички твои съплеменници. Каквото направиш, добро или лошо, това ще им се върне и на тях. Нарушиш ли дадената дума, наказанието ще сполети не само теб, но и тях!
— Няма да я наруша!
— Добре! Но каква гаранция ще ми дадеш?
Той ме погледна въпросително, ето защо му обясних:
— Ти можеш да се осланяш на моята дума, но аз никога не мога да разчитам на обещанието, дадено от индианец.
— Нима нямаш вяра във Винету?
— Винаги и във всичко, но той е изключение.
— Вземеш ли като залог амулета на кой да е червенокож воин, той ще е принуден да изпълни всяко обещание.
— Не мога да го приложа спрямо тебе, защото не вярваш в чудодейната сила на амулета.
— Тогава ще изпуша с теб лулата на клетвата!
— За мен и това не е никакъв залог. Ти пуши лулата с мен и Блъди Фокс и въпреки всичко наруши дадената дума.
При тези думи той сведе поглед и тихо и печално каза:
— Наказанието, което ми налага Поразяващата ръка, е тежко, то не е насочено срещу тялото ми, но изпълва душата ми със силна болка.
Личеше му, че тази болка е истинска, а тъгата му неподправена. Ето защо отговорих:
— Ти вече чу, че все още се чувствам твой приятел и брат, тъй че по изключение ще се откажа от обичайната си предпазливост, ще ти повярвам и ще ти се доверя. Но излъжа ли се в теб още веднъж, сърцето ми ще се изпълни с много голяма печал. Ще избягаш ли, ако още сега те освободя?
— Не.
— Ще напуснеш ли без позволението ми оазиса?
— Не.
— Не желая също и по пътя между кактусите да се опитваш да се добереш до твоите команчи, за да говориш с тях!
— Няма да го направя. Дори ако те дойдат тук, пак ще мълча, докато не ни дадеш разрешение да разговаряме.
— Тогава ми подай ръка в знак на тържествено обещание, както правят мъжете и воините, които са твърде горди, за да се стремят да получат предимство, постигнато само с помощта на някоя лъжа!
— Ето ти ръката ми! Можеш да ми вярваш. Все едно че аз самият се предавам в твоя власт!
При тези думи той ме погледна в очите толкова открито и искрено, че се убедих напълно в чистосърдечните му намерения. Но за всеки случай и заради самия негър, добавих:
— Ти се беше разгневил на Боб, нали?
— Много.
— Ще му отмъстиш ли?
— Не. Червенокожият воин е твърде горд, за да си отмъщава на един чернокож мъж. Черният не знаеше какво прави. Нямаше никаква представа, че достойнството на един вожд не позволява да се връзват на гърба му такива пръти.
— Ще те освободя от тях.
Развързах прътите и ги свалих от гърба му. Той изпъна схванатите си ръце и крака и после заедно излязохме навън, където тъкмо отвеждаха конете на вечерен водопой. Майка Сана ни донесе ядене и когато се нахранихме, а край езерото настъпи тишина и спокойствие, легнахме да спим, защото при изгрев слънце трябваше да сме на крак. Шиба-бигк легна между мен и Сигурната ръка, без да го подканяме. Искаше доброволно да се постави под надзора ни и така да докаже, че бе дал обещанието си съвсем искрено.
Щом станахме още в ранни зори, напълнихме с вода всички налични мехове, запасихме се с провизии и след като се сбогувах с Шиба-бигк, потеглихме. Боб стоеше край пътя и ме попита: