— Не са. Това все още не е уплаха, а учудване.
— Защо?
— Могат да ни вземат за команчите на Нале-Масиув.
— Наистина, възможно е.
— Но дори да е така, присъствието ни тук пак би трябвало да ги постави в недоумение, защото са твърдо убедени, че Нале-Масиув преследва драгуните по петите.
— Правилно! Любопитен съм да видя какво ще предприемат.
— Досещам се. Ще изпратят напред един или неколцина воини, за да разберат кои сме. Виждаш ли, вече идват!
Забелязахме, че двама души се отделиха от тях и бавно се отправиха към нас, но не на коне, а пеша.
— Иска ли моят брат да ги пресрещнем? — попитах Винету.
— Да, да вървим — отвърна той.
Навлязохме между кактусите и се отправихме срещу команчите също тъй бавно като тях. Те видяха, че сме индианец и бял и това ги стъписа. Спряха се. Направихме им знак да се приближат и продължихме напред. Тогава те колебливо закрачиха към нас, но скоро отново спряха.
— Нека моят брат Шетърхенд говори! — каза Винету. Както обикновено при подобни случаи той ме оставяше аз да преговарям. Извиках на двамата наиини:
— Нека воините на команчите спокойно се приближат! Искаме да разговаряме с тях. Ако не се опитат да използуват срещу нас оръжие, нищо лошо няма да им се случи.
Те последваха подканата ми. Извиках ги, защото не ми се искаше да се приближаваме повече, тъй като щяхме да попаднем в обсега на куршумите на команчите, а това трябваше да се избегне. Срещнахме се приблизително на половината път между двата отряда, но те не се приближиха съвсем до нас.
— Вупа-Умуги, вождът на команчите наиини, ви е изпратил, за да разберете кои сме ние — казах аз. — Познавате ли ме?
— Не — отвърна по-възрастният, докато погледите на двамата, изпълнени с боязливо страхопочитание, не се откъсваха от Винету.
— А познавате ли червенокожия воин, който стои до мен?
— Уф! Той е Винету, вождът на апачите!
— А аз съм Поразяващата ръка, неговият бял приятел и брат.
— Уф, уф! — възкликнаха двамата и внимателно ме заоглеждаха. Ако присъствието на Винету ги беше слисало, то, щом чуха името ми, слисването им нарасна. Но положиха усилия да го прикрият.
— Мислехте, че зад вас идват белите конници, нали? — продължих аз.
Не получих отговор.
— И че подир тях следва Нале-Масиув?
— Откъде го знае Поразяващата ръка? — попита по-възрастният.
— Знам и други неща, всичко знам. Искахте да подмамите белите конници да отидат към гибел, а сега самите вие се намирате в този капан. Погледнете напред! Там са застанали триста воини на апачите мескалероси с пушки в ръка и са готови да ви избият до крак, ако окажете съпротива.
— Уф, Уф!
— В никакъв случай не можете да се върнете обратно и да пробиете позицията ни. Трябва да се предадете. Ако не го сторите, или ще бъдете застреляни, или най-окаяно ще загинете от жажда сред тази кактусова пустош, която не ви предлага никакъв спасителен път!
Те се спогледаха. Макар че полагаха всички усилия да скрият впечатлението, което им направиха моите думи, все пак ясно си личеше, че са съвсем слисани. След малко същият воин, който бе говорил досега, попита:
— Къде са белите конници?
— Мислиш ли, че ще ти кажем?
— Ами къде е Нале-Масиув?
— И това няма да ти кажа. Но затова пък ще те попитам къде е Шиба-бигк с неговите петдесет команчи?
— Уф! Шиба-бигк! Не знаем!
— А ние знаем.
— Къде е?
— Във всеки случай не е пред вас, накъдето сте тръгнали. Мислите си, че го следвате, но той изобщо не е яздил пред вас.
— Защо да не е?
— Вие двамата сте обикновени воини, а ние сме вождове и разговаряме само с вождове. Ето защо нямаме намерение да отговаряме на въпросите ви. Но въпреки това ще ви кажа някои неща, които трябва да съобщите на Вупа-Умуги.
— Всичко ще му разкажем.
— Цели два дена се движихте по коловете, защото мислехте, че с тях Шиба-бигк ви посочва пътя. Но не той ги е забивал в пясъка, а Винету, за да объркате пътя.
— Уф! Истина ли е?
— Поразяващата ръка винаги казва истината. Шиба-бигк не можеше да ви посочи пътя, защото го пленихме. Нале-Масиув заедно с всичките си воини също е в плен. Той попадна в ръцете ни и е във властта на белите конници, които ние предупредихме. Това е, което трябва да кажете на Вупа-Умуги.
Той втренчи изплашения си поглед в мен и извика.
— Вупа-Умуги няма да го повярва!
— Все едно ни е дали ще повярва, или не. Във всеки случай е истина.
— Знаем, че Поразяващата ръка обича истината, но ушите ми отказват да повярват онова, което току-що ни каза. Поразяващата ръка готов ли е сам да го съобщи на вожда?