— Да.
— Тогава ще се върнем при Вупа-Умуги, за да му известим това.
— Добре! Ние оставаме тук да чакаме идването му. Те си тръгнаха, а ние седнахме на земята. Щом стигнаха при своите, по раздвижването и жестикулациите на команчите разбрахме какво бе въздействието на вестта. Всички ездачи слязоха от конете.
След известно време един-единствен човек се приближи. Не беше Вупа-Умуги, а воинът, с когото бяхме разговаряли. Когато се изправи пред нас, той ни извести:
— Вождът на команчите изслуша думите ни, но не иска да им повярва. Желанието му е да ги чуе от твоята уста.
— Ще ги чуе. Защо не дойде?
— Тук е Поразяващата ръка, тук е и Винету, вождът на апачите. Ето защо Вупа-Умуги не иска да бъде сам.
— Добре, тогава двама на двама. Нека доведе още някой.
— С него ще дойде Апаначка, вторият вожд на наиините.
— Нямаме нищо против.
— Поразяващата ръка и Винету носят оръжията си, значи Вупа-Умуги и Апаначка също ще могат да вземат своите оръжия, нали?
— И с това сме съгласни.
— Не ги ли заплашва някакво коварство?
— Не.
— И ще могат свободно да се върнат след като разговарят с вас?
— Да.
— Ще ви повярваме, ако Винету и Поразяващата ръка ни дадат честната си дума.
— Давам я. Хау! — отвърна Винету.
— Вече казах и не е необходимо пак да давам обещание — заявих аз. — Казаното от Поразяващата ръка е като клетва. Впрочем Вупа-Умуги и Апаначка са сигурно много страхливи воини!
— Те са най-сърцатите и храбри воини на племето! Защо Поразяващата ръка ги обижда, като ги смята за страхливи?
— Защото питаш дали могат свободно да се върнат.
— Този въпрос се задава винаги, когато враждуващи воини се канят да се срещнат и да преговарят.
— А от нас чухте ли такъв въпрос?
— Не — смутено призна той.
— Погледни назад, а после и пред себе си! Ей там са застанали апачите, а там команчите, ние се намираме точно по средата между тях. Следователно нито едната, нито другата страна няма да има предимство. Ако Вупа-Умуги и Апаначка кроят някакво коварство спрямо Винету и мен, тогава опасността за нас е съвсем същата като опасността, в която биха изпаднали те, ако ние искахме да ги измамим. Впрочем ние не задавахме въпроси относно нашата сигурност, но ти поиска от нас обещанието, че двамата свободно ще могат да се върнат. Е, тогава кой е смел и кой страхлив? Вупа-Умуги ли ти нареди да зададеш такъв въпрос?
— Да.
— Тогава му кажи да събере кураж и да дойде при нас! Ние ще удържим думата си и сме твърде горди, за да посегнем на един команч, който с подобни въпроси показва, че му липсва смелост.
Той си тръгна.
— Моят брат го каза много добре — похвали ме Винету, който на мое място сигурно щеше да говори по същия начин.
Любопитен бях да видя Апаначка, втория вожд. Ако се съдеше по името му, той трябваше да е воин с превъзходни качества, защото думата «апаначка» означава на езика на команчите мъж с изключителни способности.
Не след дълго двамата се появиха с гордо вдигнати глави като хора, които са убедени, че превъзходството е на тяхна страна. Със своето държане искаха да ни направят силно впечатление, само че това не им се удаде. Безмълвно седнаха срещу нас, сложиха пушките си напреки през коленете и спряха студените си погледи върху нас. Но ние не се оставихме да ни заблудят. В душите и сърцата им несъмнено съвсем не цареше такова спокойствие, каквото лъхаше от безизразните им лица, прилични на маски.
Откровено казано, очаквах, че Апаначка ще е някой по-възрастен мъж. Но той все още бе млад и бях принуден да призная, че с изключение на Винету досега не бях виждал друг толкова интересен индианец.
Не беше прекомерно висок, ала бе много як и здраво сложен. Напразно търсех в лицето му типичните индиански черти. Нямаше ги малко полегато разположените очи, нямаше ги и изпъкналите скули. Черната му коса бе дълга и вързана на кок върху темето. Останах с несигурното впечатление, че всъщност е къдрава и само положените грижи я поддържаха права и изпъната. Въпреки тъмния тен на лицето на мен ми се стори, сякаш под носа, по брадичката и бузите му личеше онзи своеобразен синкавочерен оттенък, който се наблюдава при мъжете с гъста тъмна брада, когато са гладко избръснати. Нима противно на цялата индианска раса Апаначка имаше толкова гъста брада, че бе принуден да я бръсне? Откъде намираше такъв сапун? Както е известно, индианците не се бръснат, а изскубват малкото косми, които имат по брадата си дотогава, докато престанат да растат. Този индианец ми стана много симпатичен. Неговото лице ми направи такова впечатление, което ми се струва най-добре ще изразя, като кажа, че ми напомняше нещо познато и мило. Нима някога го бях виждал? Съвсем сигурно не! Но тогава сред моите сегашни или някогашни познати трябваше да има някой, който му приличаше. Със светкавична бързина пред вътрешния ми взор изплуваха стотици познати лица, но търсеното не беше между тях. Странно, че често човек търси едно съвсем просто решение по сложни и обходни пътища, когато то се намира тъй близо до него!