В случай че враждуващи вождове се срещнат да преговарят, най-знатният от тях никога не започва да говори пръв. Колкото по-високо смята, че стои, толкова по-дълго мълчи индианецът. Разпространено е схващането, че който проговори пръв, той има причина да моли за нещо. Изглежда, Вупа-Умуги възнамеряваше да се държи така, сякаш никак не го интересува каквото и да било споразумение. Той мълчеше и по лицето му личеше, че няма да си отвори устата, преди да го заговори някой от нас. Но това не ме тревожеше особено, защото ние имахме време, имахме много повече време от него.
Извърнах очи към Винету и неговият кратък поглед ми показа, че няма желание да започне преговорите. Ето защо изчаках още малко, но след като и тогава никой не отвори уста, аз се излегнах на земята и подложих ръка под главата си като човек, който се кани да почива, та дори и да поспи. Това поведение постигна целта си, макар и на първо време само наполовина, защото Вупа-Умуги хвърли към Апаначка подканящ поглед, след което младият вожд каза:
— Поразяващата ръка и Винету, вождът на апачите, са искали да говорят с нас.
Продължих да лежа и не отговорих. И Винету мълчеше. Тогава Апаначка повтори:
— Поразяващата ръка и Винету, вождът на апачите, са искали да говорят с нас.
Пак не получи отговор. Тогава повтори думите си за трети път.
Най-сетне аз бавно се надигнах и проговорих:
— Учудва ме това, което чувам. Не ние поискахме да говорим с вас, а ни попитаха дали няма да пожелаем да кажем на Вупа-Умуги онова, което се стори на пратениците му невероятно. Ние му позволихме да дойде тук и ето че сега той седи пред нас тъй, сякаш нищо не иска да чуе. Защо мълчи и кара Апаначка да говори вместо него? Не е ли достатъчно умен сам да вземе думата? Не Апаначка, а той е искал да разговаря с нас. Щом не желае да си отвори устата, ние нямаме нищо против. Разполагаме с предостатъчно вода и месо. Ако Вупа-Умуги има толкова много време като нас, нека продължава да мълчи!
Понечих отново да се излегна на земята и това помогна, защото Вупа-Умуги проговори, като ме подкани:
— Нека Поразяващата ръка остане седнал и чуе думите ми!
— Слушам те! — отвърнах му кратко.
— Поразяващата ръка уверявал, че Нале-Масиув и воините му били пленени.
— Казах го и е истина.
— Къде беше пленен?
— При Стоте дървета.
— От кого?
— От мен, от воините на апачите и белите конници, които се съюзиха с нас.
— Шиба-бигк бил също пленен, така ли?
— Така е.
— Кой го плени?
— Винету, аз и нашите апачи.
— Къде?
— Когато беше на път от Стоте дървета към дома на Блъди Фокс, за да ти покаже с колове как да стигнеш до там.
— Не ти вярвам.
— Ако щеш вярвай!
— Докажи го!
— Pshaw! Вупа-Умуги не е онзи, който ще иска доказателства от Поразяващата ръка!
— Как е възможно ей тъй да срещнеш един подир друг Шиба-бигк с команчите му, белите конници и Нале-Масиув? Не може да има чак такава случайност.
— Не беше случайност, а точно премислен план.
— План ли! Но тогава би трябвало да знаеш всичко, каквото воините на команчите бяха решили да правят!
— Разбира се, че го знаех.
— От кого?
— От теб.
— Уф! Да не би аз да съм ти го казал?
— Да.
— Кога и къде?
— При Синята вода.
— Уф! Смяташ Вупа-Умуги за прекалено лековерен!
— Не, но го смятам за непредпазлив. Ти беше направо сляп и глух и пропусна да вземеш всички мерки, които са необходими при провеждането на такова начинание като вашето.
— Какво начинание?
— Стига смешни въпроси! Още преди доста време Винету, вождът на апачите, тайно подслушал двама воини на команчите, които разговаряли за намеренията ви да се отправите към Ляно Естакадо и да нападнете Блъди Фокс. Винету веднага отишъл при него да го предупреди и изпратил един вестоносец до мескалеросите да доведе на помощ на Фокс триста воини. Сега можеш да видиш тези воини ей там пред кактусите.
— Уф! Това е сторил Винету, ами ти какво си знаел?
— Каквото научих от него. Докато той яздеше към Фокс, аз се отправих към Синята вода, за да ви наблюдавам и да освободя Сигурната ръка. И с едното и с другото се справих по-лесно, отколкото предполагах. Докато ти заедно с най-добрите си воини седеше край огъня близо до брега и говореше за вашия план, аз лежах във водата сред тръстиката и чух всяка дума.