Той щеше да нададе яростен вик, но го преглътна и вместо него от устните му излезе само някакво съскане. Продължих:
— Плених те във водите на езерото, а на сутринта те освободих. После ти си помисли, че съм продължил на запад. Но аз ви надхитрих и пак се върнах при Рио Пекос. Там на едно място седяха двама воини и очакваха Нале-Масиув, за да му покажат брода. Заедно със Сигурната ръка се притаихме да чуем разговора им. В същото време пристигнаха двама пратеници на Нале-Масиув, които трябваше да ти кажат, че той не може веднага да дойде, защото е бил нападнат и победен от белите ездачи и първо ще изпрати свои хора до селото, за да извикат нови сто воини бързо да им се притекат на помощ.
— Уф, уф!
— Докато неговите пратеници разговаряха с твоите двама воини и им разясняваха целия план, ние лежахме зад най-близкия храсталак и чухме всяка дума.
— Сигурно Поразяващата ръка е любимец на злия дух, който му показва как и къде да подслушва неприятелите си и го закриля!
— Pshaw! После ти изпрати шестима съгледвачи. При водите на Алчесе-чи чухме разговора им. Там те бяха убити от апачите.
— Уф! Убити! Затова не ги видяхме повече! Ще заплатите това убийство с живота си!
— Стига си се перчил! Как може да си толкова наивен да ни заплашваш! Шиба-бигк дойде при теб с двайсетина души, за да ти покаже пътя до Блъди Фокс. Ти му даде още трийсет наиини, за да насекат пръти от Стоте дървета и с тях да ви обозначат пътя. Тъй като това ми бе известно, пристигнах в Ляно преди него, обградих го с нашите триста апачи и го плених.
— Уф! Не оказа ли съпротива?
— Толкова малко, колкото ще окажеш и ти.
— Мълчи! Ние ще се бием!
— Изчакай малко! След като той ни падна в ръцете, отново се върнахме при Стоте дървета. Извадихме поставените от него колове, а Винету ги заби в такава посока, че вие попаднахте в това обширно кактусово поле. Тъй че пред вас яздеше вождът на апачите, а не Шиба-бигк.
— Уф!
— Останах в близост до Стоте дървета, за да те изчакам. Ти пристигна привечер, а на сутринта продължи нататък.
— Но ти не знаеш какъв чудесен улов ни падна там в ръцете!
— Pshaw, стария Уобъл! Когато го докараха при теб заедно с коня му, лежах скрит в храсталака заедно с Олд Шуърхенд само на четири крачки от теб и чувах всяка изречена дума. Вече разбра откъде знам всичко — от самия теб. Тръгнахте в ранни зори право към гибелта си, защото се осланяхте на коловете, разместени от Винету. Ние пък останахме, за да изчакаме белите ездачи. Когато пристигнаха, ги предупредихме. Щом чуха, че вместо те да ви преследват, самите са били преследвани, незабавно се съгласиха да се съюзят с нас срещу Нале-Масиув. Скрихме се и когато той се появи при Стоте дървета, беше обграден.
— Оказа ви съпротива, нали?
— Не.
— Но той трябва да се е бил, защото не е страхливец!
— Коварен човек е той. Поканих го ние двамата да преговаряме, без някой от нас да носи оръжие. Дойде, но се оказа, че е имал скрит нож. Докато говорехме, той го измъкна, за да ме прониже. Тогава с удар го повалих на земята и го плених. Трябваше да проумее, че е загубен. Освен това му взех амулета и заплаших, че ще го изгоря, а него ще обеся и ще му взема скалпа. Помоли ме за милост и аз се съгласих да му я окажа. Заедно с воините си бе вързан и взет в плен.
— Къде е сега?
— Белите ездачи тръгнаха с него да се прехвърлят отвъд Рио Пекос, където ще го пуснат на свобода, тъй като и на него, и на воините му подарих живота. Но ще трябва да се простят с конете и оръжията си.
— Уф, уф! Всичко това е станало само защото си му взел амулета, иначе той нямаше да се предаде!
— Ти ще се предадеш също като него!
— Няма!
— Защото ще взема и твоя амулет! При тези думи по лицето му пробягна злорада усмивка и той отговори:
— Не можеш да ми го вземеш.
— Защо?
— Защото не го нося. Вупа-Умуги притежава не само един, а няколко амулета. Но е достатъчно умен да не ги взема, когато отива на битка, където лесно може да ги изгуби. Няма да ги получиш!
— Казах, че ще ти ги взема, а каквото каже Поразяващата ръка, винаги излиза истина. Ще го разбереш. Но нека продължа! Оставаше ни да се справим само с теб. Напълнихме много мехове с вода и тръгнахме подире ти. Мислиш се за умен, но си се показал достатъчно глупав да следваш Винету чак дотук, без да забележиш, че пред теб не е Шиба-бигк. Сега сте попаднали в клопката — от трите страни обградени от кактусите, а от четвъртата от апачите. Ще се сражаваш ли?