— Поразяващата ръка все още ли е на предишното мнение?
— Да — отвърнах аз.
— Говорих с воините си и съм тук, за да ти направя едно предложение.
— Ще го изслушам.
— Ние ще заровим бойните секири и ще изпушим с вас лулата на мира.
— Добре! Виждам, че си решил да се вслушаш в разума си. Но същият твой разум сигурно ще ти подскаже, че можем да приемем предложението ти само при определени условия.
— Уф! Условия ли поставяте?
— Естествено!
— Не може да има такива!
— Има, и още как! Или мислиш, че след случилото се, при всички ваши престъпни намерения, е нужно само да кажеш, че искаш да сключиш мир с нас, за да се оттеглиш като победител? Това е едно толкова нахално и дръзко предложение, че ме обзема огромно желание да наредя на нашите воини незабавно да избият твоите. И ще го направя, ако още веднъж ми излезеш с подобни глупави предложения. Внимавай!
Казах всичко това с толкова висок и строг глас, че вождът смутено сведе очи. После вече с далеч не толкова самоуверен тон попита:
— Какво ще искате от нас, за да ни разрешите да си отидем?
— Вече ти казах. Подаряваме ви свободата и живота, но ще ви вземем конете и пушките. Оставяме ви другите оръжия.
— Не мога да се съглася с тези условия!
— Добре, тогава няма какво да си кажем повече, нека битката започне!
Понечих да се изправя. Тогава той бързо извика:
— Чакай! Остани още малко! Наистина ли си толкова сигурен и убеден, че ще ни победите?
— Да.
— Ще се защитаваме!
— Няма да ви помогне. Ние знаем как ще се развият нещата, а и ти не вярваш, че макар и един от вас ще оцелее след битката, нали?
— Но и от вас ще паднат мнозина!
— Едва ли! Само моята омагьосана карабина ще е достатъчна, за да ви държим на разстояние. Тя изпраща куршумите си толкова надалече, че вашите изобщо няма да ни достигнат.
— Не забравяй Олд Уобъл, който ни е в ръцете!
— Не съм го забравил.
— Той пръв ще умре!
— Но няма да е последният. Всички вие ще го последвате. Пролеете ли кръвта му, не чакайте никаква милост.
— Уф! Поразяващата ръка мисли, че с Вупа-Умуги ще може да постъпи също както и с Нале-Масиув!
— Да, тъй мисля.
— Но ти си имал неговия амулет и така си го склонил.
— А не ти ли казах, че ще взема и твоите амулети?
— Каза, но изобщо няма да ги видиш.
— Pshaw! Няма нищо по-лесно от това. Знам къде си ги оставил.
— Къде?
— В Каам-кулано.
— Уф!
— Висят пред шатрата ти, недалеч от шатрата, където е вързан плененият негър.
— Уф! От кого го е научил Олд Шетърхенд?
— Не само че го научих, ами ги и видях със собствените си очи. Гледай внимателно какво ще направя!
Станах на крака, извадих ножа си и с негова помощ събрах купчина съвсем сухи кактуси. После отново се обърнах към Вупа-Умуги.
— От Алчесе-чи отидох право в Каам-кулано.
— Уф!
— Оттам взех три неща.
— Какви?
— Негъра…
— Не е вярно!
— Твоя млад любим жребец…
— Не ти вярвам!
— И амулетите ти.
— Това е лъжа…огромна лъжа!
— Поразяващата ръка не лъже. Погледни!
Разкопчах ловната си дреха, измъкнах амулетите и ги сложих върху купчината сухи кактуси. Щом вождът ги съзря, очите му насмалко щяха да изскочат от орбитите си, мускулите му се изпънаха и видях, че в следващия миг ще скочи и ще се хвърли към амулетите си. Бързо извадих револвера, насочих го към него и заплаших:
— Стой, остани си на мястото! За преговорите ти обещах безопасност и свободно завръщане при твоите хора. Няма да наруша дадената дума, но тези амулети са вече мои и направиш ли опит да ги присвоиш, ще те застрелям!
Той сякаш грохна обезсилен и простена:
— Това са… моите… амулети, наистина са… моите амулети!
— Да, те са и сега ти отново виждаш, че Поразяващата ръка винаги знае какво говори. Обещах ти да постъпя с теб също както с Нале-Масиув. Казвай бързо ще се предадете ли при условията, които ти поставих?
— Не… няма… да се… предадем!
— Тогава веднага ще изгоря амулетите, после ще взема скалпа ти, а след това ще бъдеш обесен. Хау!
Извадих от джоба си клечка кибрит, драснах я и я доближих до сухите кактуси, които незабавно пламнаха.
— Спри! Амулетите ми, амулетите ми! — изрева вождът в панически страх. — Предаваме се, предаваме се!
Въпреки голямата си възбуда той не посмя да помръдне от мястото си, понеже все още държах револвера си насочен към него. Изгасих огъня и като извадих друга кибритена клечка, най-сериозно му заявих: