— Що се отнася до това, ти най-добре трябва да знаеш как да постъпиш. Във всеки случай ще ми е жал за него, ако падне убит.
— А за мен няма ли да ти е жал? — усмихна се той.
— Излишен въпрос, разбира се. Или специално в някоя дълга и пламенна реч трябва да ти изложа моето отношение към теб?
— Не, сър, подобно нещо наистина не е необходимо. Изпитвам приятелски чувства към теб и знам, че и ти имаш същите чувства към мен. Ако в този двубой ме сполети нещо, което може да се случи на всеки смъртен, те моля да не ме забравяш твърде бързо. Съгласен ли си? Обещай ми!
— Ето ти ръката ми, няма нужда от друго потвърждение, мистър Шуърхенд.
— Имам и още една молба.
— Кажи я! Стига да мога, ще я изпълня.
— Ако ме убият, да отидеш до Джефърсън Сити край Мисури. Знаеш ли го този град?
— Да.
— Там на «Файър Стрийт» ще намериш банката «Уолас и сие». Кажи на мистър Уолас името си и как съм приключил земния си път. Помоли го да ти даде сведения за причините, които непрекъснато са ме тласкали към Дивия запад!
— Ще ми ги каже ли?
— Да, но само ако съм мъртъв и ти го увериш, че в това отношение си мой наследник. Ала докато съм жив, той няма да каже никому и дума.
— И какво ще правя след като узная всичко?
— Каквото пожелаеш.
— Бих предпочел да получа от теб по-определени указания.
— Не мога да ти ги дам, сър, защото цялата работа е съвсем необичайна и ако ти решиш да продължиш по моите стъпки, ще се изправиш пред големи трудности и опасности.
— Мислиш ли, че ще ме изплашат?
— Не, нали те познавам. Но от теб не мога да искам да рискуваш живота си заради едно дело, което ти е чуждо и няма да ти донесе абсолютно никаква полза, дори и да успееш да го доведеш докрай.
— Кой ти пита за ползата, когато става въпрос за приятелска услуга?
— Знам, ти не си такъв. Въпреки това не искам от теб нищо. Нека само мистър Уолас ти разкаже за какво става дума, а после постъпи така, както ти повелява сърцето и споменът за мен! За нищо друго не моля и нека с това приключим въпроса!
При последните думи на Олд Шуърхенд Апаначка се завърна с нож в ръката. Двубоят можеше да започне.
Човек лесно ще си представи какво вълнение обзе присъстващите, когато чуха, че Апаначка и Сигурната ръка ще се бият с ножове на живот и смърт. Апачите незабавно образуваха около нас полукръг и то така, че лежащите на земята вързани команчи също да могат да наблюдават зрелището.
Сигурната ръка остави всичките си оръжия с изключение на ножа. После подаде ръка на Апаначка и с дружелюбен тон му каза:
— Аз съм противник на младия вожд на команчите, той пожела така. Борбата е на живот и смърт, но въпреки това, преди да вдигна ножа си срещу него искам да му кажа, че бих се радвал да бъда негов приятел и брат. Каквото и да стане, то ще стане между мъже, които, ако не предстоеше смъртта да ги раздели, сигурно щяха да се уважават и обичат.
— Сигурната ръка е прочут бледолик — отговори Апаначка, — душата ми се почувства привлечена от него и ако той падне убит, името му завинаги ще живее в сърцето ми.
— Надявам се да е така. Остава да уговорим само още едно нещо: ако по време на схватката на някой от нас му отхвръкне ножа, ще може ли пак да го вземе?
— Не. Той ще е виновен, че не го е държал здраво. После ще има право да се отбранява само с ръката си. Хау!
Ръцете им все още бяха една в друга. В този миг, тъй както стояха един срещу друг очи в очи, изведнъж разбрах защо по време на преговорите чертите на команча ми се бяха сторили познати. До известна степен двамата си приличаха и аз се учудих, че не го бях забелязал веднага. Странна случайност, защото тази прилика, разбира се, не можеше да бъде нищо друго освен случайност.
В този момент Винету извади от джоба си един ремък и каза:
— Нека моите братя ми подадат лявата си ръка, за да ги вържа!
Той здраво омота четири пъти ремъка около двете китки, но после го върза така, че да имат необходимата свобода на движение. След това ние се отдръпнахме назад, за да им направим място. Изпълнени с крайно голямо напрежение, всички не сваляха очи от тях, а двамата гледаха към мен, защото аз трябваше да им дам знак да започнат.
— Едно, две, три — go on! — извиках.
Незабавно погледите им отскочиха от мен и се впиха един в друг. Ако аз бях застанал срещу Апаначка, сигурно щях да бъда спокоен и хладнокръвен, но сега сърцето ми биеше толкова силно и бързо, че ми се струваше, сякаш чувах ударите му. Бях обикнал Олд Шуърхенд, а и съдбата на команча никак не ми бе безразлична. Кой ли от двамата щеше да излезе победител? Кой ли щеше да е победеният?