След известно време Апаначка и Олд Шуърхенд се раздвижиха, ръцете им посегнаха към вратовете. Олд Шуърхенд пръв отвори очи, втренчи в нас неразбиращ поглед, но после постепенно се опомни и се изправи, олюлявайки се.
— Това… това… това беше… — заекна той.
Хванах го под мишницата да го подкрепя и му казах:
— Беше ужасно душене, нали?
— Да-а-а! — рече той. — Гърлото ми… е все още… като затъкнато!
— Тогава не говори! Можеш ли да стоиш на крака?
Той дълбоко пое въздух, положи неимоверни усилия да превъзмогне слабостта си и отговори:
— Да, мога. Какво стана с Апаначка? Жив ли е?
— Да, ей сега ще дойде на себе си. Виж, вече отваря очи!
И на команча трябваше да помогнем да се изправи на крака. И на него му се виеше свят също като на белия му противник. Измина доста време, преди двамата отново да овладеят своите сетива и движения. Когато това стана, Апаначка ме попита:
— Кой победи?
— Никой — отвърнах му.
— Кой падна пръв?
— Двамата рухнахте едновременно.
— Тогава ще трябва отново да започнем. Дайте ни ножовете и ни свържете левите ръце!
Той се накани да се отдалечи, за да вземе ножа си, който бе отхвръкнал настрани. Задържах го за ръката и с категоричен тон му заявих:
— Стой! Двубоят свърши и няма да започва пак. Вие двамата си разчистихте сметките.
— Не е така!
— Така е!
— Никой от нас не е мъртъв!
— А нима имаше условие, че непременно някой от вас трябва да умре?
— Не, но все пак един от двама ни трябва да е победител!
— Разбирай го както искаш! Но или и двамата сте победени, или и двамата сте победители. Във всеки случай ти рискува живота си и доказа, че не позволяваш да ти подаряват свободата.
— Уф! Наистина ли мислиш така?
— Да.
— А какво е мнението на Винету?
— Същото като на моя брат Олд Шетърхенд — отвърна апачът. — Апаначка, младият вожд на наиините, попадна в плен съвсем не без борба.
— Дали и всички други ще кажат същото?
— Достатъчно е, щом го казва Винету. Нито един воин на апачите няма да е на друго мнение!
— В такъв случай това ме задоволява. И тъй, сега съм ваш пленник, без да има нужда да се упреквам. Ето ви ръцете ми, вържете ме тъй, както са вързани всички воини на команчите!
Погледнах въпросително към Винету. Един негов поглед ми бе достатъчен да разбера какво мисли той. Ето защо побутнах настрана протегнатите ръце на Апаначка и рекох:
— Още отпреди ти казах, че ако ни обещаеш да не избягаш, не само няма да те връзваме, ами ще ти върнем и оръжията. Ще ни дадеш ли това обещание?
— Да.
— Тогава си вземи пушката и доведи коня си!
Той се накани да се отдалечи, но се спря и каза:
— Връщате ми дори пушката? Ами ако ви измамя, не удържа на думата си и се опитам да освободя нашите воини?
— Няма да го направиш. Ти не си подлец.
— Уф! Поразяващата ръка и Винету ще видят, че Апаначка заслужава доверието им.
— Съвсем не е необходимо тепърва да ни уверяваш. Доверието ни е дори далеч по-голямо, отколкото си мислиш. Слушай какво ще ти кажа!
— Какво?
— Вземи си пушката и всички други вещи. Мятай се на коня си и тръгвай!
— Да тръгвам ли? — попита той учудено.
— Да.
— Накъде?
— Накъдето искаш.
— Накъдето искам. Не мога, нямам това право.
— Защо?
— Защото съм ваш пленник.
— Лъжеш се. Ти си свободен.
— Свободен!?… — повтори той.
— Да. Не можем нищо да ти кажем, нито да ти заповядваме. Ти си господар сам на себе си и имаш право да правиш каквото поискаш.
— Но… но… но защо? — попита той, като отстъпи няколко крачки назад и ни огледа с широко отворени очи.
— Защото знаем, че в сърцето ти няма лъжа и измама и защото ние сме приятели и братя на всички честни и добри хора.
— Ами ако не съм такъв, за какъвто ме мислите?
— Сигурни сме, че не се лъжем.
— Ако си отида и доведа воини, за да освободя вашите пленници?
— Никой човек не би успял да го извърши. Пленниците са ни сигурно в ръцете. И откъде ще вземеш воините? Ами вода? Но дори всичко това да бе възможно, ти пак не би си мръднал пръста да освободиш Вупа-Умуги, защото ти също взе участие в преговорите, по силата на които той попадна във властта ни. Ти даде съгласието си и едва ли ще се отметнеш, тъй като получи свободата си.
При тези думи по лицето му се изписаха радост и възхищение и с най-сърдечен тон той ни увери: