— Подигравай се, подигравай! Ще дойде време, когато подигравките ти ще се превърнат в стонове и жалби! — злобно изсъска той.
Възбуденото му състояние ми издаде, че онова, което бях чул от жена му, не беше без значение или дори бе твърде важно.
— Нещастен червей, как се осмеляваш да ме заплашваш! — отвърнах му. — Стига само да поискам и ще те смачкам с ръцете си! Но продължавай да яздиш! По-късно ще ти кажа откога си станал Тибо-така!
Спрях коня си и пропуснах колоната да мине покрай мен. Така бях застигнат от двамина, които, яздейки един до друг, се бяха вдълбочили в оживен разговор — Олд Уобъл и «генералът». Когато старият каубой ме забеляза, насочи коня си към моя и ми каза:
— Сър, все още ли ми се гневиш тъй както следобеда, или вече размисли?
— Не съм си променил мнението.
— А какво е то?
— Че си непоправим стар ветрогон, когото повече няма да търпя около себе си.
— Да търпиш ли? All devils! Никой не ми е казвал такова нещо досега! Знаеш ли какво се разбира под «търпя някого»?
— Да.
— Значи ти си ме държал край себе си, въпреки че не съм го заслужавал, така ли?
— Горе-долу.
— Това е нечувано, сър, направо нечувано! Не бива да забравяш кой и какво съм бил!
— Краля на каубоите, pshaw!
— Да не би да е нищо?
— Поне не е много, особено ако човек само си въобразява кой знае какво. Откакто си заедно с нас, вършиш само щуротии. Неведнъж те предупреждавах, но нищо не помогна. Още при Стоте дървета ти казах, че твоята следваща необмислена постъпка ще ни раздели. Въпреки това не измина още и четвърт час и ти извърши такава глупост, която надмина всички предишни. Е, сега ще удържа думата си. За в бъдеще прави гафовете си когато искаш и с когото искаш, само няма да е при мен! Ние нямаме вече нищо общо!
— Zounds! Сериозно ли говориш?
— И през ум не ми минава да се шегувам с теб!
— Когато реших да подслушам Вупа-Умуги, имах само най-добри намерения!
— Все ми е едно какви намерения си имал. Ти не ми се подчини.
— Не съм се подчинил ли? А да не би отношенията ни да са такива, че единият да има право да заповядва, а другият да е длъжен да му се подчинява?
— Такива са.
— За пръв път го чувам! Ти самият неведнъж си казвал, че всички имаме еднакви права!
— Така е. Но щом всички заедно сме се заловили да проведем определен план, никой няма право да действа против него.
— Както и да е, но ти не си наш командир и нямаше никакво право да ми забраняваш да се промъкна заедно с вас до индианския лагер!
— На това изобщо не е необходимо да отговарям, но все пак ще ти кажа нещо, защото в противен случай въпреки извършените от теб необмислени постъпки ще вземеш да си въобразиш, че си действал кой знае колко умно. Винету предаде ли ми командването над апачите, или не?
— Предаде го.
— Значи аз бях предводителят?
— Да.
— И аз имах правото да давам заповеди?
— На апачите да, но не и на мен!
— Ама че нелепост! Ти беше с нас и следователно трябваше да се подчиняваш също като тях.
— Не.
— Нима вече не можеш да разсъждаваш? Какво ще стане, ако всеки започне да върши каквото си поиска и то в такива случаи, когато животът ни е заложен на карта? Впрочем аз не исках да те взема с нас, но ти така настоятелно ме молеше.
— Хм-м!
— И аз се съгласих едва тогава, когато ми обеща да се съобразяваш с мен. Така ти все пак призна, че съм човекът, чиято воля трябва да се слуша.
— Сега приказваш така. Извърташ нещата!
— Well! Виждам, че думите ми отиват на вятъра. Можеш да говориш с човек, който разбира грешките си, но опитва ли се да ги прикрива или омаловажава, тъй както постъпваш ти, на него никой не е в състояние да му помогне.
— Да не би да съм искал да ми помагаш?
— А нима помощта ми не ти бе нужна?
— Вече не.
— Добре. Значи нямаме нищо общо помежду си!
— Да, нямаме нищо общо! Завинаги ли?
— Да.
— Значи ли това, че не искаш повече да имаш каквато и да било работа с мен?
— Да.
— Well! Сбогом!
Той смуши коня си, но още веднъж се обърна, понаведе се от седлото към мен и ми каза:
— Знаеш ли защо ме гониш оттук?
— Естествено!
— И аз знам. Но не е заради онова, което наричаш мои глупави грешки, а нещо съвсем друго.
— Какво е то?
— И още питаш! Но аз те прозрях. Не съм ти по вкуса, защото не искам да се присъединя към набожните лицемери. Имаше желание да станеш мой пастир, а аз да бъда твоята овчица. Не го направих и затова се нахвърли срещу мен. Известни са ти възгледите ми за религията и набожността. Най-набожните са най-опасни. Но от Олд Уобъл не става овчица, която да пасе твоята тревичка. Ако искаш да си имаш агънце, потърси си го другаде, пожелавам ти да си намериш цяло стадо. За такива овце може и да си подходящ овчар, но краля на каубоите няма да разреши нито да го пасеш, нито да го стрижеш. Това е последната ми дума!