— Тогава нека моят брат пие бързо и ми остави една глътка и на мен, защото и аз съм жаден.
— И ти ли? Кога пи за последен път?
— Вчера, когато пи и ти. Конете ни са се чувствали по-добре, за тях се е погрижил Блъди Фокс.
Когато влязохме в оазиса, видяхме да горят два огъня, които осветяваха къщицата, откритото място пред нея и малкото езеро. На пейките седяха Паркър, Холи, Фокс, Олд Шъурхенд, Апаначка, Шиба-бигк, Олд Уобъл, а до него и «генералът». Последните двама, изглежда, бяха станали неразделни. Всички се бяха вече нахранили и в този момент се появиха Боб и Сана, за да се погрижат за мен и Винету. Насядалите хора явно бяха останали на приказка и изглежда, последен бе говорил «генералът», защото след като ние двамата седнахме, той продължи:
— Да, весела беше онази компания, на която се натъкнахме. От завчера се бяха настанили на онова място, за да си отпочинат от продължителния лов. Както научих, те се канеха да останат там още известно време. Бяха петнайсет мъже и сред тях се намираха интересни типове, извънредно интересни. Но най-интересен ми беше един, който, изглежда, бе преживял дяволски много неща и непрекъснато разказваше. Просто не се изморяваше и щом свършеше с някое приключение, на езика му идваше вече второ и трето. Ако не се лъжа, той се казваше Садлър, но един от спътниците му ми довери, че всъщност името му било Дан Етърс и бил имал вече и други имена. Разбира се, това ми беше безразлично, защото не един човек е имал наложителна причина да смени името си с някое друго и ако този уестман се наричаше Садлър, а всъщност името му е било Дан Етърс, то…
Тук той бе прекъснат. Още когато името Етърс бе споменато за пръв път, Олд Шуърхенд стана от пейката и сега, приведен над масата, попита:
— Етърс, наистина ли каза Етърс?
— Йес, сър.
— Дали си чул правилно?
— Не ми е известно да имам лош слух!
— И правилно си го запомнил?
— Тъкмо за имена притежавам отлична памет!
— И собственото му име беше Дан, значи Даниъл?
— Казваше се Дан Етърс и толкоз!
Дали колебливата светлина на огъня ме заблуждаваше, или действително бе така? Стори ми се, че «генералът» втренчи изпълнения си с необикновено напрежение поглед в Олд Шуърхенд, който бе изпаднал в такава силна възбуда, че въпреки голямото си желание напразно се мъчеше да се овладее.
— Значи наистина Даниъл Етърс! — каза той с дълбока тежка въздишка. — Ти огледа ли добре този човек?
— Мисля, че да — отвърна Дъглас.
— Опиши ми го!
— Хм-м! Да го опиша? Този Етърс да не би да ти е познат? Свързва ли те нещо с него, мистър Шуърхенд?
— Да. Искам да разбера дали споменатият от теб човек е онзи, когото аз имам предвид. Затова ми се ще да чуя описанието му.
— С удоволствие ще ти помогна, но наистина не знам как да започна.
— Защо?
— Защото е трудно да опишеш човек, който няма никакви особени белези и изглежда тъй, както стотици други хора.
— Висок ли беше, нисък, дебел или слаб?…
— Колкото до това, той имаше горе-долу моята фигура. Възрастта му също би могла да отговаря на моята. Впрочем, както вече споменах, изглеждаше като всички други хора и наистина не знам какво да опиша от външността му.
— Съвсем ли няма нищо, което да бие на очи?
— Абсолютно нищо.
— Нищо особено?
— Нищо.
— Можеш ли да си спомниш зъбите му?
— Зъби… а-а, вярно, зъбите му! Това може да послужи за едно описание.
— Кое, кое? Не ме карай да чакам толкова дълго!
— Мътните го взели, изглежда, много бързаш, мистър Шуърхенд! Ами на него му липсваха два зъба.
— Къде?
— От дясната страна един и от лявата друг.
— На горната или на долната челюст?
— Естествено на горната — вероятно и ти знаеш, че липсващите зъби на долната челюст не се забелязват тъй лесно. От едната и от другата страна му липсваше по един зъб и това, сега си спомням, придаваше особен израз на лицето му, когато говореше, а оказваше влияние и върху говора му. Винаги произнасяше «с»-то с известно съскане.
— Той е, той е! Той е човекът, когото търся! — извика Олд Шуърхенд, кажи-речи, ликуващо.
— Какво? Нима си търсил този човек?
— И то как! От дълги години! Из всички щати, из цялата савана, из девствените гори, каньоните на високите плата и дълбоките клисури на Скалистите планини! Преследвал съм го с леко и крехко кану, гонил съм го в дълбокия сняг на Мисурийската равнина!