— Преследвал си го? Значи е твой враг?
— По-голям враг от него не мога да имам.
— Позволи ми да изкажа учудването си! Този Дан Етърс изглеждаше безобиден като пеленаче.
— Той е демон, сатана, какъвто дори и в ада няма да намериш. Преди много години той ми…
— Мълчи, мистър Шуърхенд! — прекъснах го аз. — Сега си развълнуван. Не е ли възможно да се лъжеш в самоличността на този човек?
— Не, не и пак не! Той е…
Той не разбра предупреждението ми и се накани да продължи, но му хвърлих предупредителен поглед, който го накара да дойде на себе си. Замлъкна, направи опит да се овладее и после вече по-спокойно додаде:
— Но сега не му е времето за тези неща. Това са стари истории, в които не искам пак да се ровя.
— Разрови ги, мистър Шуърхенд! — каза «генералът» — Може би ще излезе нещо интересно, което заслужава да се чуе. Няма ли да ни го разкажеш?
— Ще бъде много скучно. И така, къде се срещна с този Етърс? Долу във форт Теръл ли?
— Йес, във форт Теръл, както споменах преди малко.
— И се кани да поостане там?
— Тъй мисля. Поне така каза.
— Докога?
— Една седмица, ако съм чул правилно.
— А колко време измина от разговора ви?
— Четири дни.
— Четири дни!
— Защо го повтаряш с такъв особен тон? Да не се каниш да отидеш там?
— Да, ще отида, трябва да отида!
— Но може би той си е тръгнал!
— Тогава ще го последвам! Ще следвам дирите му накъдето и да се е отправил!
Той отново забеляза предупредителния ми поглед, най-сетне седна, прекара длан по лицето си и завърши с думите:
— Pshaw! Или ще го оставя да върви където ще! Той ми нанесе тежка обида, но какво ли ще мога да направя, като го намеря? Цялата работа отдавна има давност и няма да се намери съдия, който да се захване с нея. Да не говорим повече за това!
След известно време аз влязох в къщата. Той ме последва и щом видя, че сме сами, ме попита:
— Защо ми направи знак да дойда тук?
— Защото не бива да си развързваш толкова езика. Нямам доверие на този мним «генерал».
— Аз също. Но това няма нищо общо с моя проблем.
— Може би все пак има. Той те наблюдаваше с такова напрежение и така особено и натъртено изговори името Етърс, като че го казваше единствено заради теб.
— Спомена го съвсем случайно. Убеден съм в това.
— Аз пък не съм. Ясно долових, че го прави нарочно.
— Каква ли предварително поставена цел може да преследва този човек, който не ме познава?
— Познава те, сър. Съвсем сигурно те познава!
В този момент при нас влезе и Апаначка. Огледа се внимателно и щом видя, че сме сами, попита:
— Моите братя говорят за човека, чието име спомена генералът, нали?
— Да — отвърнах аз.
— Виждал съм мъжа, който има две агатам (празни места от липсващи зъби).
— Ха! Къде?
— В Каам-кулано.
— Кога?
— Преди много години, когато бях още малко момче.
— Това е твърде, твърде отдавна — обадих се разочаровано.
— Казваше се Етърс.
— Наистина ли? Как не си го забравил досега?
— Запомних го, защото го мразех.
— Защо?
— Присмиваше се на майка ми, която обичам.
— Каква работа имаше той при вас?
— Не знам. Живееше във вигвама на жреца и всеки път, когато беше там, у майка ми се вселяваше някакъв зъл дух, който мяташе крайниците й насам-натам.
Навярно с последните си думи той искаше да каже, че жената е получавала гърчове.
— А ти можеш ли да си спомниш как изглеждаше майка ти тогава?
— Беше млада и красива.
— Кожата й имаше ли по-светъл цвят, отколкото сега?
— Тя беше червенокожа като всички други индиански жени.
— Тогава не се оправдава едно подозрение, започнало да се надига у мен. Но друго мое подозрение навярно ще се окаже основателно. Мистър Шуърхенд, този Етърс те е принудил да напуснеш източните цивилизовани щати и да започнеш да се скиташ из Запада, нали? И той има отношение към злощастните събития, отнели ти вярата и доверието в бога.
— Така е, позна — отвърна той.
— Ти действително ли вярваш, че сега се намира във форт Теръл?
— Убеден съм.
— И естествено искаш да отидеш там?
— Трябва, трябва да отида.
— Кога?
— Тръгвам още тази вечер! Не бива да губя нито ден, нито час, нито минута. Десетки пъти съм преследвал този мерзавец, понякога с цели седмици, без нито веднъж да съм могъл да се изправя очи в очи с него. Знаех само името му и извършените от него престъпления, но нито веднъж не успях да го видя. И ето че съвсем внезапно и неочаквано научавам къде се намира и лесно можеш да ей представиш, че няма да имам нито минута спокойствие. Трябва да тръгвам!