— Да се надяваме, че «генералът» не те е излъгал. Нямам му доверие.
— Сър, премисли нещата още веднъж! Та каква ли цел би могъл да преследва с подобна лъжа?
— Да те заблуди.
— Не, аз вярвам на думите му и ще тръгна за форт Теръл.
— Сам ли?
— Сам, нямам спътници.
— Ще имаш един.
— Кой?
— Мен.
— Какво? Теб? — попита той радостно учуден. — Искаш да дойдеш с мен?
— Да, ако ме вземеш.
— Ако те взема! Ама че условие! Бих искал винаги да бъдем заедно също и в обикновения живот, защото нямаш представа колко много се привързах към теб. А в този случай, когато става въпрос за нещо толкова важно, за лов на такъв хищник, който все не успявам да догоня, твоето присъствие ще ми вдъхва увереност, че този път Етърс няма да ми се изплъзне. Щом Поразяващата ръка поеме някоя диря, дивечът е загубен. Значи искаш да дойдеш с мен, наистина ли?
— Разбира се!
— За мен това е голяма радост, такова… такова нещо… че просто не ми се вярва. Но ти си необходим тук!
— Не съм! Винету ще ръководи всичко.
— И ще се разделиш с него заради мен?
— Раздялата ни ще бъде кратка. После незабавно ще го навестим. И тъй, мога ли да дойда с теб?
— Дали можеш? За можене изобщо не бива да става дума! Напротив, иска ми се на колене да те помоля да тръгнеш с мен, за да ми помогнеш с твоя разум и твоята десница!
В този момент Апаначка сложи длан върху ръката му и каза:
— И още някой ще дойде с теб.
— Кой?
— Апаначка, вождът на команчите наиини. Не ми отказвай! Аз съм твой брат и ще те придружа. Говоря езика на бледоликите, научих се да откривам прикритите човешки следи и няма враг, от когото да се страхувам. Нима не мога да ти бъда полезен? С теб, Винету и Поразяващата ръка пуших калюмета. Ти търсиш своя смъртен враг и ще се изложиш на голяма опасност. Нима в такъв час твоят брат не трябва да е при теб? Мога ли да бъда твой приятел и брат, ако те оставя да яздиш сам?
От неговите думи, от тона и израза на лицето му лъхаше затрогваща преданост. Сигурната ръка не му отговори, а ме погледна въпросително. Ето защо се заех да разреша въпроса:
— Нашият червенокож брат Апаначка иска да извърши нещо, което няма да бъде одобрено от цялото му племе!
— Какво ли ще питам племето си, щом става въпрос за моя брат Шуърхенд! Синовете на команчите могат само да мразят и унищожават, а при вас намерих разбиране и човещина. Червенокожите мъже побеждават с томахока, но вие сте силни и несломими и побеждавате всички ваши врагове с оръжията на добротата и помирението. Къде е по-добре да бъда, при омразата или при добротата? Аз съм ваш брат и ще дойда с вас!
— Добре тогава, ще ни придружиш. Но няма да тръгнем днес, а едва утре в ранни зори. Броените часове дотогава няма да са загубени за нас. Конете ни трябва да си отпочинат — след това ще бъдат толкоз по-бързи.
— Ами ако през това време Етърс изчезне? — подхвърли загрижено Сигурната ръка.
— В такъв случай ще остави някаква диря, която ще проследим. Не се тревожи! Преди всичко трябва да имаме хубави коне със свежи сили. Ако моят вран жребец си отпочине до утре сутринта, твърдо мога да разчитам на него, а и конят на Апаначка също е бърз и издръжлив. Наблюдавах го. Какво е положението с твоя кон, мистър Шуърхенд?
— Той е великолепно животно, макар и да не може да се мери с твоя жребец. Само че в последно време ми се наложи толкова да го пресилвам, че като се имат предвид изпитанията, на които навярно ще бъде подложен през следващите дни, струва ми се, няма да издържи.
— Well, тогава ще яздиш коня на Вупа-Умуги, дето го взехме от Каам-кулано.
— Какво? Нима ще ми го заемеш?
— Няма да ти го заема, а ще ти го подаря.
— Дори ще мито подариш! Такова скъпоценно животно!
— Вземи го! Иначе какво ще правя с него? Вупа-Умуги няма да го получи обратно, а на мен не ми трябва.
При тези думи той ми стисна ръката и изпълнен с възхищение, извика:
— Добре, съгласен съм! От теб не мога да не приема дори такъв голям подарък, защото ми се струва, че няма да ми откажеш някога да се реванширам. Значи тръгваме едва утре. А сега нека излезем навън. Незабавно трябва да отида при новия си кон!
— Внимавай да не издадеш с нещо намеренията ни! Най-добре ще е изобщо да не разговаряш повече с «генерала».
Когато излязохме навън, забелязах, че Винету липсваше. Беше отишъл да провери дали пленниците са зорко охранявани. Той бе оставил своята Сребърна карабина върху масата, където се намираха и моите две пушки. В момента «генералът» бе взел и трите пушки върху скута си и тъкмо опипваше карабината «Хенри», за да проучи конструкцията й. По лицето му бе изписан жаден, направо казано, алчен израз.