Казах, че се спогледахме, тъй като почти не разговаряхме. Винету изобщо беше твърде мълчалив, а когато потънеше в мисли, каквито бяха нашите в момента, проговаряше още по-рядко.
Не измина и половин час, откакто оставихме зад гърба си бивака на деветимата конници, и отново се видяхме принудени да спрем, защото на едно място те бяха прекъсвали ездата си, а отпечатъците от копитата ни показаха, че сигурно се бе състояло нещо като съвещание. Несъмнено то е било много бурно, защото ездачите бяха разигравали конете си насам-натам. Това ни накара да предположим, че между тях е избухнал спор. Но защо? Ето какъв въпрос си зададохме. Вероятно заради по-нататъшната посока, в която трябваше да поемат през този ден.
На това предположение ни наведе фактът, че оттук нататък дирята се разделяше, което бе извънредно неприятно. Никоя от двете следи не продължаваше право напред. Едната се отклоняваше надясно, а другата наляво, и то така, че образуваха остър ъгъл.
— Уф! — разочаровано възкликна Винету. — Това е лошо!
— Наистина е лошо — съгласих се аз. — Вероятно тук червенокожите и белите са се разделили. Коя от двете дири е на индианците и коя на белите?
— Да видим!
Той слезе от коня, за да огледа следите.
— Съмнявам се, че ще разберем нещо — обадих се аз и скочих на земята. — Забелязах, че и конете на белите нямат подкови. Следователно едва ли ще е възможно да ги различим от другите.
За съжаление думите ми се потвърдиха. Отпечатъците от конските копита не ни дадоха и най-малката опорна точка за някакъв що-годе сигурен извод. Оставаше ни само да правим мъгляви предположения, които по-скоро можеха да ни навредят, отколкото да ни донесат полза.
— Да проследим донякъде и двете дири — каза Винету. — Може би все пак ще забележим нещо. Нека моят брат се заеме с дясната, а аз ще тръгна наляво.
Така и направихме. Единственото, което успях да постигна, беше, че открих броя на конете. До същия незадоволителен резултат се добра и Винету. Но това не ни помогна да установим дори броя на ездачите, защото между животните имаше и товарни коне. Изправихме се един срещу друг и се спогледахме.
— Уф! — обади се Винету, усмихвайки се въпреки разочарованието, което изпитвахме. — Виждал ли е моят брат Шетърхенд някога да стоя в такова недоумение?
— Не.
— И аз не съм те виждал така. Уф!
— Никога не ни се е случвало съвсем да не знаем какво да мислим и какво да правим!
— Наистина никога! Нека разсъдим! Нима наистина е възможно нито Олд Шетърхенд, нито Винету да не се досети кое решение е правилно?
— Кажи-речи, започвам да се срамувам! И тъй, нека помислим! Най-близкият край на пустинята се намира на север оттук, по посока на Хелмърс Хоум и Мба, вождът на индианците чикасо, знае това. Няма значение дали ще тръгне наляво или надясно и в двата случая ще му е необходимо поне още половин ден, за да излезе от Ляно. Той и това знае. Не ми се вярва да вземе да обикаля толкова много. Или си на друго мнение?
— Не съм.
— Ако се е отделил от белите, значи се е скарал с тях. Макар че си е тръгнал, той знае много добре накъде ще се отправят те. Решил е да ги заблуди относно истинската посока, която смята да избере, отклонявайки се от нея, но твърде скоро след като белите го изгубят из очи, отново ще поеме по нея. Следователно, ако изоставим и двете дири и препуснем право напред, непременно пак ще се натъкнем на неговите следи.
— Уф, прав си!
— Тогава естествено другата диря ще е онази, която трябва да проследим. Тръгнем ли по нея, можем да сме сигурни, че сме по петите на «генерала». Мисля, че моят брат Винету ще ми даде право.
— Така е, както казваш. Значи няма да следваме, нито едната, нито другата диря.
Метнахме се на конете и продължихме да яздим направо, тъй че скоро изгубихме от очи отклоняващите се вляво и вдясно от нас следи. Струваше ми се, че можех да бъда доста сигурен в правилността на направените от мен изводи, но все пак с напрежение очаквах да разбера дали предположенията ми щяха да се сбъднат. И наистина само след около половин час видяхме дясната диря отново да извива и да се приближава към нас, след което продължаваше на север.
— Уф! — обади се Винету с радостна нотка в гласа. — Значи това е дирята на индианците чикасо, която води към Хелмърс Хоум.