— И следователно ще трябва да потърсим другата, която във всички случаи е оставена от белите.
— Да, нека свърнем наляво към другата диря! Тръгнем ш по нея, повече няма да се заблудим и ще…
Внезапно той замлъкна. Докато говореше, очите му шареха по хоризонта и изглежда, забеляза нещо, защото посегна към кобурите на седлото си, измъкна далекогледа и го насочи на север. Аз също побързах да взема моя далекоглед в ръка и видях няколко коня и неколцина мъже, които бяха насядали на пясъка.
— Кои ли са тези хора? — попитах аз.
— Индианците чикасо — отвърна той.
— Защо не са продължили? Каква ли причина могат да имат да седят на това място?
— Уф! Нас очакват!
— Възможно е! — съгласих се с него. — Мба ми изглежда почтен човек. Едва когато са били на път, е забелязал, че «генералът» ни е отмъкнал пушките, и е достатъчно прозорлив, за да си каже, че ще преследваме крадеца. Тогава се е разделил с него. Дори и да не го е сторил от честност, го е направил от безпокойство за самия себе си. Трябвало е да предприеме нещо, за да не помислим, че се е споразумял с крадците и дори им е дал закрилата си. Сигурно така стоят нещата.
— Да, така е, да отидем при тях!
Пришпорихме конете в галоп, бързо се приближихме до хората и ги познахме. Наистина беше Мба, само че с двама от индианците си. При себе си имаха два товарни коня. Къде ли бе останал четвъртият чикасо? Щом тримата червенокожи ни разпознаха, те се изправиха на крака, сложиха оръжията си на земята и ни пресрещнаха. Поведението им беше миролюбиво, но въпреки това взех в ръка револвера си. Когато ги достигнахме и рязко спряхме конете си пред тях, Мба ми каза:
— Нека Поразяващата ръка прибере револвера си в пояса, тъй като сме негови приятели. Знаехме, че ще дойде и го очаквахме.
— А-а, значи сте знаели?
— Да. Нима Винету и Поразяващата ръка са воини, които ще позволят ей тъй да им откраднат пушките, без да се опитат да си ги възвърнат?
— Прав си. Кога разбра вождът на чикасо Мба, че са ни обрали?
— Едва днес призори.
— Наистина ли не го знаеше от по-рано?
— Не. Казвам ти истината. Щях ли да ви чакам, ако исках да ви излъжа или ако бях участвал в кражбата?
— Не. Веднага щом те видях, си рекох, че си честен човек. Разказвай.
— На юг от Ляно се натъкнахме на четиримата бледолики и аз им обещах да ги преведа през пустинята. Тогава се срещнахме с вас. Радвах се да се запозная с Олд Шетърхенд, Винету и Олд Шуърхенд и не подозирах, че генералът замисля нещо лошо срещу вас. Яздихме заедно с вас до жилището на Кървавата лисица и се канехме да останем там през цялата нощ, но дойде генералът и ни каза, че трябвало бързо да тръгваме, защото се е скарал с вас. Изпълнихме желанието му, яздихме цяла нощ и цял ден и…
— Без да заподозреш нещо? — прекъснах го аз. — Не те ли обзеха съмнения?
— Още в началото на ездата у мен се появиха известни подозрения, защото отначало генералът пое на запад, а ние изобщо нямахме намерение да пътуваме в тази посока. После през деня забелязах един пакет, който преди това го нямаше. Генералът се отнасяше много внимателно с него. Направи ми също впечатление, че той страшно бързаше. Снощи, когато се разположихме на лагер, успях да наредя нещата така, че пакетът да попадне в ръцете ми. Той веднага го грабна, но успях да забележа, че вътре има пушки.
— Как изглеждаше пакетът?
— Пушките бяха увити в одеяло, което бе здраво вързано с ремъци. Исках да разбера какви са тези пушки, но едва призори бледоликите заспаха тъй дълбоко, че да мога незабелязано да взема и развържа пакета. Щом видях какво съдържа, се изплаших, понеже знаех, че ще ни преследвате.
— Защо не задържа пакета, за да ни го върнеш?
— Защото бяхме четирима червенокожи воини срещу петима бели и вие нямаше да заловите крадеца, тъй като щеше да избяга.
— Хм-м, да, ако ти не му попречеше да избяга!
— Имах друг, по-хубав план.
— Какъв?
— Когато днес изминахме известно разстояние, аз спрях и казах на бледоликите, че съм видял пушките и не искам да продължа с тях, защото несъмнено вие скоро ще се появите.
Тогава те се разгневиха и се стигна до разправия. След като не отстъпих от намерението си, те ме помолиха да им оставя поне един от воините си за водач, понеже не знаели пътя през Ляно. Изпълних желанието им, но казах на моя воин какво да направи. Той ще ви вкара крадците право в ръцете.
— Как ще стане това?
— Продължих само малко по-нататък и после спрях, за да ви изчакам, тъй като искам да ви отведа там, където ще ги заловите.
— Къде е това място?
— Там, на север, където свършва Ляно Естакадо, се намира жилището на един бледолик…