— Уф! До утре вечер, това е много дълъг срок!
— Не и за нас, ние имаме време.
— После наистина ли ще си отидете?
— След това няма да ни видите вече. Казах ви го, а аз държа на думата си.
— И сте дошли при Саскуан-куи само за да освободите Олд Шуърхенд?
— Да.
— Без никаква друга причина?
— Не, нали казах.
Можех да дам това уверение, без да обременявам съвестта си с чувството, че съм излъгал. Първоначално бях имал намерение да поема направо към Ляно Естакадо и тогава пътят ми нямаше да ме доведе до Синята вода. Предводителят отново размени няколко думи с хората си и после пак направи опит да види дали няма да отстъпя:
— Поразяващата ръка заплашва, защото не ни вярва. Но ако все пак продължим пътя си, той сигурно няма да стреля по нас.
— Ще стрелям и ти давам дума, че ти ще си първият, когото ще улучат моите куршуми. Опиташ ли се да тръгнеш напред, въпреки предупреждението ми, нямам нищо против. Впрочем ние няма защо да изчакваме повече, тъй като петте минути изтекоха.
— Уф! Тогава ще яздим обратно, обаче тежко и горко на Поразяващата ръка и неговите бледолики, ако до утре вечер се осмелят да се промъкнат тайно до Синята вода. И ние ще поставим хора по нашия бряг и ще убием всеки от вас, който се мерне там. Аз казах. Хау!
Те поеха обратно и един подир друг изчезнаха в гъсталака отвъд брода. Обърнах се към Олд Уобъл:
— Е, мистър Кътър, какво ще кажеш? Нима не постигнахме чудесен успех?
— Успех ли? И при това чудесен? Изобщо не мисля, че беше някакъв успех.
— Но те си отидоха.
— Пак ще се върнат.
— И през ум няма да им мине!
— А аз ти казвам, че пак ще дойдат. Ще преплуват реката на някое друго място.
— За да ги застреляме като пилци, така ли?
— Действително ли се каниш да направиш каквото каза, да разставиш постове нагоре и надолу по брега?
— Не, това беше само заплаха.
— Тогава те ще се прехвърлят на този бряг и ще тръгнат по петите ни.
— А аз ти казвам, че ще останат отвъд реката, защото смятат заканата ми за съвсем сериозна.
— Ще проявят голяма глупост!
— Глупост или не, те ще останат на отсрещния бряг. Можеш да го подразбереш и от тяхната заплаха.
— Коя заплаха имаш предвид?
— Че и те ще поставят по техния бряг стражи. Впрочем вече са убедени, че сме били тук само заради мистър Шуърхенд и следователно не кроим нищо друго срещу тях. Няма защо да се страхуваме от действията им.
— Но ако поставят стражи по своя бряг, ще забележат, че тук няма хора и тогава непременно ще се прехвърлят през реката. Това е ясно.
— Да, ще забележат, само че не толкова бързо, както си мислиш. Налага се да бъдат безкрайно предпазливи. Не могат да преплуват реката, за да се убедят как стоят нещата. Би било крайно опасно за тях. А да видят какво става тук? Разстоянието е твърде голямо, пък и едва ли ще имат някаква полза, тъй като, ако ние останем тук, постовете ни ще са достатъчно умни да не се излагат на показ, а да се скрият. Тогава е възможен и трети случай, с който би трябвало да се съобразят. Можеш ли да се досетиш кой е той!
— Аз ли? Хм-м, не. Но много ми се иска да видя дали мистър Шуърхенд ще се досети.
Естествено с тези думи Стария имаше намерение да изпита проницателността на Сигурната ръка и аз предположих, че ловецът едва ли ще му направи това удоволствие. Но исполинът го потупа по рамото и засмяно му каза:
— Стари Уобъл, да не би да искаш да ме подложиш на изпит? Това е забавно!
— Много се радвам, че не се засягаш, а напротив — изпадаш в добро настроение. Като слуша човек как говори мистър Шетърхенд, му се струва, че той е всезнаещ. Нима е чудно тогава, че изпитвам силно желание да разбера дали и Сигурната ръка знае нещичко?
— С голямо удоволствие ще ти направя тази услуга, мистър Кътър. И аз знам нещичко.
— Какво?
— Третият случай, който има предвид мистър Шетърхенд, е следният: индианците ще искат да се убедят дали действително сме пръснали хората си по Този бряг. От отсрещния бряг нищо няма да могат да видят. Не бива да пресичат реката близо до мястото, където вероятно ще разставим постовете си. Следователно ще изминат отсреща известно разстояние, за да не се натъкнат на тях, ще преплуват реката и ще започнат да се промъкват по отсамния бряг, за да ги открият.
— И като не намерят жив човек, сър?
— Ще разберат, че сме си отишли и че само сме ги пратили за зелен хайвер.