— Тогава са били изоставени от душите си. Онзи, който, макар и да не познава Винету, го вземе за кайова, няма мозък в главата си. Продължавай!
— Винету незабавно тръгнал от Сиера Мадре, за да предупреди Кървавата лисица. Пътем забелязал дири и ги проследил до Синята вода, където подслушал команчите. Там се натъкна на нас. Вождът се зарадва много на срещата и ни даде заповедите си. Воина, който беше заедно с мен, той изпрати обратно, за да заведе бързо триста добре въоръжени апачи, запасени с достатъчно месо, до Нарголете-тсил, Дъждовната планина, където да чакат Поразяващата ръка. Мен взе със себе си до тук, до Малката гора и ме остави да изчакам Поразяващата ръка, за да му кажа, че трябва да се отправи към Нарголете-тсил, да застане начело на нашите воини и да го последва в Ляно Естакадо.
— Добре, добре! Така си и мислех! Това ли е всичко, което ти нареди да ми предадеш?
— Да, това е всичко.
— Тогава към Дъждовната планина! Познавам я много добре. С бърза езда може да се стигне до нея за половин ден. Мястото е изключително подходящо, защото там могат да се скрият дори повече от триста души така, че никой да не успее да ги открие. Колко жалко, че уби тези трима команчи! Ако бяха живи, сигурно щях да измъкна от тях с различни въпроси нещичко, което щеше да ни е от полза.
— Какво иска да знае Олд Шетърхенд?
— Кой е предводителят на команчите.
— Шиба-бигк. Вече ти казах.
— Съмнявам се, защото е твърде млад. Край Синята вода заповядва Вупа-Умуги, който сигурно няма да се подчини на никой по-млад воин, а по-късно ще пристигне и Нале-Масиув, който несъмнено също ще се окаже прекалено горд, за да се остави да бъде командван от Желязното сърце.
— Уф! Нале-Масиув, който има на всяка ръка само по четири пръста? И той ли ще дойде?
— Да, заедно със сто воини.
— Откъде го знае Поразяващата ръка?
— Чух го, скрит край Синята вода.
— Уф, уф! Поразяващата ръка също е бил при Синята вода и е успял тайно да се промъкне до кучетата команчи? Онова, което не се удава на никой друг воин, със сигурност може да бъде извършено от двама — от Винету и Поразяващата ръка!
— Не заслужавам тази похвала, защото и белите воини, които виждаш тук заедно с мен, също бяха там.
— Да, ама как! — намеси се Сигурната ръка. — Ти беше като свободен човек, а…
— Не говори! — прекъснах го аз. — Случилото се там спокойно може да си остане между нас. Не е необходимо да се разказва наляво и надясно! Както вече споменах, за нас ще е от голяма полза да разберем кой е истинският предводител на команчите. От страна на Вупа-Умуги и Нале-Масиув не можем да очакваме нищо добро. Обаче Шиба-бигк ми е задължен, защото на времето му спасих живота и напълно безопасно го преведох през Ляно. Вярно, че е по-млад от другите двама и те едва ли ще се оставят той да ги командва, обаче Желязното сърце е син на прославения Тевуа-шохе, Огнената звезда, който бе върховен военен вожд на всички племена на команчите и благодарение на спечелената слава, както и на успехите, които дължат само на него, смятам, че е твърде възможно неговото обществено положение и сан да са преминали върху сина му. Ако тримата команчи бяха все още живи, съвсем сигурно щях да го науча от тях.
Макар че тези думи не бяха отправени към Дългия нож, той отговори:
— Поразяващата ръка ще ми прости стореното. Разрешава ли ми да не споменавам нищо за шестимата мъртви команчи?
— Добре. Кой кого забеляза пръв, ти тях или те тебе?
— Аз ги видях пръв. Докато очаквах тук Поразяващата ръка, лесно можеха да се появят команчи. Затова бях много предпазлив и скрих коня си дълбоко в гъсталака. Същевременно внимавах да не оставям следи. Но скоро се видях принуден да отивам ту тук ту там, а трябваше да закарам и коня си на водопой и това стана причина да ме открият. Бях отвел коня си до езерото и докато пиеше вода, се отправих към края на Малката гора, за да видя дали не ме заплашва някоя опасност. Тогава забелязах шестте кучета команчи и едва намерих време отново да заведа коня си в скривалището му, но не успях да залича отпечатъците от копитата му. Команчите наближиха, видяха дирята и я проследиха навътре в гората. Не можех да избягам. Бяха твърде близо. Застрелях първия и наръгах с ножа си втория и третия, но другите ме сграбчиха. Бях ранен, повален на земята и целият омотан с ремъци. После ме вързаха за едно дърво. Когато дойдохте, убих и другите трима. Поразяващата ръка не може вече нищо да ги попита. Но от тях чух нещо, което искам да му кажа.
— Какво е то?
— Канят се да отидат в оазиса сред пустинята, да заловят Кървавата лисица и старата негърка и да ги отведат в голямото село на команчите. Докато разговаряха, научих и къде се намира сега селото им.