След като изминах още десетина метра, внезапно забелязах следи от човешки стъпки, най-вероятно следи от жена, която се бе изкачила до тук по склона. Не биваше да ме вижда. Трябваше да се върна. Тъкмо се канех да се обърна и да поема обратно, когато нещо прошумоля в храсталака и тя застана пред мен. Вече бях вдигнал ръка, за да я сграбча, но веднага я отпуснах, не защото пред мен бе застанала жена — в подобно положение всеки, който те забележи, представлява опасност за живота ти, а заради израза, изписал се по лицето й, когато ме видя.
Беше възрастна. Необичайно високата й широкоплещеста фигура бе облечена само в някаква синя одежда, наподобяваща дълга риза. Ходеше гологлава и сивата й разпиляна коса се спускаше на невчесани кичури. Лицето й бе силно загоряло от слънцето, но ако се намирахме на някое друго място, навярно нямаше да я взема за индианка. Чертите й бяха кавказки и даже ми се стори, като че вече, и то неотдавна, бях виждал подобни черти. Лицето й беше набраздено от дълбоки бръчки и бе с ужасно хлътнали страни. А очите й, тези очи! Какъв поглед имаха само! Такива безизразни и все пак особено искрящи безумни и безутешни очи бях виждал само в лудниците. Да, това беше истината, тази жена беше умопобъркана, несъмнено беше умопобъркана. Отначало ме измери със слисан и гневен поглед, но после очите й придобиха мек блясък. Безкръвните й устни се усмихнаха. Костеливите й пръсти се сгърчиха, за да направи движение в знак на поздрав, а след това дочух тихите припрени думи:
— Ела, ела! Трябва да те попитам нещо!
Изминах трите крачки, които ни деляха. Жената посегна към ръката ми, пръстите й се вкопчиха в ръкава ми и тя попита:
— Ти си бледолик, нали?
— Да — отвърнах също тъй тихо. — А ти коя си?
— Аз сам Тибо-вете-елен — прошепна ми тя.
— «Вете» означава «жена», но не знаех какъв е смисълът на «тибо» и «елен». Във всички индиански диалекти, които владеех, тези две думи не се срещаха.
— Имаш ли мъж? — попитах я аз.
— Да. Казва се Тибо-така.
Пак това неизвестно «тибо»! «Така» означава «мъж».
— Къде е той? — осведомих се.
Тогава тя приближи уста до самото ми ухо и прошепна:
— Той ще доведе Кървавата лисица. Трябваше да отиде с другите в пустинята, защото е жрец на племето.
— Да, тя наистина бе умопобъркана, иначе не би казала нищо на един непознат, на един бял. После ме улови за двете ръце и с израз на най-голямо напрежение зададе въпроса:
— Познаваш ли моя Вава Дерик?
«Вава» означава «брат». А Дерик? Дали не беше английското име, отговарящо на немското Дитрих? Но нали не бе възможно братът на тази индианка да се казва Дерик, Дитрих? Вероятно ставаше въпрос за дума, която също ми бе непозната.
— He — отговорих аз.
— Ти си бледолик, а не го познаваш? Спомни си! Сигурно го познаваш! Ще ти покажа нещо. Спомни си!
Тя откърши едно тънко клонче от храста, изви го във формата на окръжност, преплете двата му края, постави го върху главата си и с безкрайно щастлива усмивка промълви:
— Това е моят «myrtle wreath», моят «myrtle wreath»! Харесва ли ти? Харесва ли ти?
Колко странно! Тази индианка от племето на команчите си служеше с английските думи «myrtle wreath»! Миртов венец! Та коя ли индианка знае тези думи? Никоя! Аз я хванах за ръката и попитах:
— Ти да не си бяла? Кажи ми!
Тогава тя се изкиска по своеобразен и неописуем начин, след което ми отговори:
— Ти ме вземаш за бяла жена, понеже съм красива, много красива и нося «myrtle wreath», нали? Не ме поглеждай в очите, защото страстното желание ще те изгори, тъй както гори и мене! Познаваш ли моя Вава Дерик? Да ти покажа ли шатрата, където живея?
— Покажи ми я!
— Ела, пристъпи напред до самия край на склона, но внимавай да не те видят, иначе ще трябва да се простиш с живота си! Нашите воини убиват всеки бледолик. Аз пък се радвам, че те срещнах, и няма да кажа никому нито дума, защото ще направиш каквото те помоля.
— Ще го направя. Какво желаеш?
Тя взе клончето от главата си, подаде ми го и каза:
— Когато видиш брат ми Вава Дерик, дай му този «myrtle wreath»! Съгласен ли си?
— Да. Но къде е твоят Вава Дерик?
— Ами…във…във…не си спомням вече. Забравила съм, но ти ще го намериш. Нали?
— Да — отговорих аз, за да я зарадвам. — Какво да му кажа?
— Ще му кажеш, че…че…че…няма нужда да му казваш нищо. Щом види този «myrtle wreath», той ще разбере много добре, какво имам предвид. А сега погледни надолу! Забелязваш ли във втория ред шатрата с отличителните знаци на жреца?