— На урока, който щяхме да дадем на червенокожите. Вярно, че си на друго мнение, но аз пък ти казвам и ще ти го повтарям винаги, че колкото и индианци да избие човек, все ще са малко. Тези гадини трябва да изчезнат от този свят.
— Ето че в теб пак започва да говори каубоят и то по такъв начин, който ме кара да кипя от гняв.
— Гнева ти го прощавам. Ако си бил каубой като мен, щеше да знаеш, че всеки червенокож е роден конекрадец. Ама какви главоболия само ми създаваха тези негодници!
— Както изглежда, това с нищо не ти е навредило. Въпреки всичко си останал здрав и читав и си достигнал солидна възраст.
— Да, ядовете ми се отразиха изключително добре, признавам го. И въпреки това мразя индианците и щях да се радвам да очистя колкото може повече от тях. Все пак съм достатъчно справедлив да призная, че идеята ти е превъзходна. Ако планът ти се увенчае с успех, както вече казах, ще се лиша от цялото си удоволствие. Но въпреки всичко за мен остава една малка надежда.
— Каква е тя?
— Че другите вождове няма да се съгласят.
— Наистина е възможно да се възпротивят, особено Нале-Масиув.
— Той може би ще се противопостави, не е изключено, но аз имах предвид по-скоро Шиба-бигк, младия вожд.
— Защо?
— Именно защото е млад. В този случай съществува по-голямо съперничество. Баща му беше първият вожд на команчите. На синът също много му се иска да стане като него. Следователно Вупа-Умуги трябва да бъде отстранен, а за тази цел едва ли ще се намери по-подходяща причина от обстоятелството, че е изгубил всичките си амулети.
— Много добре ги гласиш нещата, но навярно ще останеш излъган. Вече ти споменах, че Шиба-бигк ми е задължен. Ако поговоря с него сериозно, сигурно ще се съгласи да изпълни желанието ми.
— Да поговориш сериозно ли? Да не искаш да го заплашиш?
— При определени обстоятелства, да.
— А с какво?
— Първо с нашите апачи.
— Това няма да има кой знае каква тежест. Той ще ти отговори със своите команчи.
— Тогава ще изпратя на бойното поле други подкрепления — от морален характер.
— От морален характер? Мистър Шетърхенд, ти сериозно ли мислиш, че червенокожите държат, макар и малко, на какъвто и да било морал?
— Да, мисля.
— Тогава страшно се лъжеш!
— Pshaw! Спасих му живота и пуших с него не само лулата на мира, но дори и калюмета на приятелството. Да не би това да е нищо, мистър Кътър?
— Калюмета на приятелството ли? Това е много, дори твърде, много. Дименето с лулата на мира пет пари на струва, просто защото всичко си остава само дим, но щом двама души пушат заедно в знак на приятелство, тогава те никога нямат право да застават един срещу друг с оръжие в ръка. Това е ясно!
— Виждаш ли! Ако Шиба-бигк не пожелае да се съгласи с предложението ми, аз ще намеря и сили и начин така да го разглася, че хората да разговарят за това във всеки индиански вигвам и край огньовете на всеки бивак. Можеш да си представиш какви ще са последиците!
— Хм-м, да. Той ще измени на приятелството и верността към Поразяващата ръка, той, младият индианец, спрямо опитния и прочут уестман, който му е спасил живота и е хранил към него доверие.
— Продължавай!
— Нито един бял, а и нито един индианец няма да пуши повече с него калюмета.
— Това е съвсем сигурно. Ето защо, ако не от приятелство и вярност, то поне от благоразумие ще се откаже да се бие срещу нас. Напълно съм убеден. Ти не си ли, мистър Кътър?
— Well, признавам, че и аз съм убеден. Значи надеждите ми станаха на пух и драх. Но не, сър, все пак ми остава една надежда!
— Коя е тя?
— Че няма да ни се удаде да сложим ръка на амулетите.
— И тук се виждам принуден да те разочаровам. Ще ги взема.
— Сър, не бъди толкова уверен! Човек никога не може да знае какво ще се случи и какви пречки ще се появят.
— В случая не може да има пречки. Знам как стоят нещата. Съществува само една-единствена възможност, когато бих се видял принуден да се откажа от амулетите, драги мой многоуважаван мистър Кътър.
— Защо подчертаваш името ми така особено?
— Защото става въпрос за теб.
— В какъв смисъл?
— Нужно е само пак да извършиш някое своеволие като вчера. Тогава е възможно всичко да се провали. Но иначе не.
— В такъв случай мога да те успокоя. Поведението ми ще бъде съобразено изцяло с указанията ти.
— Наистина ли? Питам те още веднъж: наистина ли?
— Да. Нямам намерение пак да бъда калайдисван пред всички като вчера. Това е ясно!
— Тогава съм доволен и сигурен в успеха си.
— Well. Но знаеш ли, обикновено ти си безкрайно предпазлив и хитър уестман, а въпреки това не си помислил за нещо, което е от голяма важност.