— Във всеки случай и ти не си помислил, защото иначе несъмнено щеше да го споменеш.
— Хрумна ми едва в този момент.
— И какво е то?
— Конят.
— Какъв кон?
— Който ще язди твоят нигър…исках да кажа негър. Нали той няма да може да върви пеша, докато ние ще яздим!
— И ти смяташ, че съм го забравил?
— Йес.
— Хм-м! Тогава наистина не бих заслужавал да ми викат уестман.
— Значи все пак си помислил за това?
— Да.
— Трябваше да вземем с нас някой кон.
— Не. Нямахме такова животно, което да издържи бързата езда насам и обратно. Ще вземем някой оттук.
— От индианците?
— Разбира се. Да не би нейде наоколо да има школа за езда, откъдето можем да наемем коне?
— Мистър Шетърхенд, започваш да ставаш язвителен. Хм-м, значи ще крадем кон! Тъмно е. Ами ако отмъкнем някой, дето нищо не струва и няма да може да върви в крак с нашите коне?
— Не се тревожи! Вече съм го избрал.
— Ах, тъй ли?
— Да. Беше завързан малко встрани, близо до шатрата на вожда, следователно вероятно принадлежи на Вупа-Умуги. Той е много красиво и скъпо животно, което вождът не е взел със себе си, за да не го изложи по време на сраженията на опасността да го ранят или убият. Него ще вземем.
— Ще може ли да го язди негърът?
— Аз ще го яздя. Боб ще възседне моя кон.
— Well! Тогава имам само още един въпрос.
— Все още ли имаш въпроси?
— Да, един-единствен. В подобни случаи човек трябва да е изключително предпазлив. Всичко трябва да се обмисли. Да допуснем, че повалиш пазачите с юмрука си, че измъкнем Боб и вземем амулетите, и извършим всичко, без някой да ни забележи. Но конят ще вдигне шум. Знам ги тия неща.
— Аз също.
— Никога не е носил на гърба си бял и никога няма да ти разреши да го възседнеш.
— Ще бъде принуден.
— Но дори и да го яхнеш, няма да ти се подчини.
— Ще се подчини!
— Охо, нима си толкова сигурен?
— Да.
— All devils! Тогава си такъв ездач, с когото би могъл да се мери само един-единствен друг човек!
— Кой е той?
— Той е… той е… Хм-м, не ми се сърди, ама той е старият Уобъл!
— А-а, значи ти самият — засмях се аз.
— Да, самият аз! Звучи ти пресилено, нали? Но е така! Знаеш как ме наричат обикновено?
— Краля на каубоите.
— А знаеш ли и какво означава това? Че на света няма кон, който да не се подчини на волята ми! Можеш ли да кажеш същото за себе си?
— Каква полза от празни приказки и хвалби!
— Well! Имаш право. Истинският мъж действа. Чувал съм, а и видях, че си добър ездач, но все пак трябва да…
— Видял ли си? Още нищо не си видял — прекъснах го аз.
— Нищо ли? Струва ми се, че през последните дни имах неведнъж възможност да те наблюдавам как яздиш.
— Да, но бях на гърба на собствения си кон. А днес ще бъде другояче.
— Тъй, тъй! Тогава ми остава само да се надявам, че няма всички да ни изпогазиш с коня.
— Не се безпокой! Когато го възседна, ти изобщо няма да си вече тук.
— Няма да съм тук ли? А къде ще бъда?
— В лагера са останали само двама възрастни воини и аз ще ги зашеметя. Но междувременно те могат да дойдат на себе си, а понеже и историята с коня няма да мине без никакъв шум, в целия лагер ще се вдигне тревога. Момчетата също ще яхнат конете, за да ни преследват и, макар да не се боим от такива преследвачи, все пак дори най-глупавият куршум може да улучи и най-умния човек. Ето защо мисля да не се бавим тук, а щом си свършим работата, незабавно да пришпорим конете.
— И аз съм на същото мнение.
— И тъй, ще постъпим по следния начин: веднага щом освободим негъра и вземем амулетите, вие бързо ще напуснете долината. Ти, мистър Кътър, ще водиш Боб, а мистър Шуърхенд ще носи амулетите. Щом стигнете до тук, ще въз-седнете конете и ще продължите да яздите.
— Боб ще яхне твоя кон, така ли?
— Да.
— Но той ще го търпи ли на седлото? Знам, че враният ти жребец не носи на гърба си никой непознат, освен ако ти не пожелаеш.
— Боб и жребецът се познават отпреди.
— Хубаво! Ами ти?
— Ще изчакам, докато сметна, че сте вече в безопасност. Тогава ще се метна на коня и ще ви последвам.
— Heavens! Пак те предупреждавам! Само си представи положението! Намираш се посред вражески индиански лагер. Искаш да се метнеш на гърба на кон, който не те допуска до себе си, а след като си успял да го възседнеш с риск за живота си, започва да се изправя на задните си крака и да се тръска, за да те хвърли на земята. Помисли за времето, което ще ти отнеме всичко това, както и за шума, който ще се вдигне! Червенокожите ще се събудят и бързо ще се притекат на цели тълпи, вярно, че ще са само младоци, обаче въоръжени! И ще те свалят от коня със стрела или куршум, защото няма да можеш да го помръднеш от мястото му!