— Well, няма как, принуден съм да ти вярвам, но наистина съм любопитен да видя как ще обуздаеш коня.
— Много лесно. За целта ми е необходимо повече място, само повече място, а в прерията ще го имам. Да не говорим повече, а да яздим и да оставим час по-скоро местността на Каам-кулано далеч зад нас. Нека мина напред, за да не се плаши конят ми от вас!
Пришпорих жребеца да мине покрай другите, за да застана начело, при което Боб ми подхвърли:
— Защо масса Шетърхенд не разговарят със свой масър Боб? Масър Боб искат благодарят!
— Няма защо, драги Боб.
— И искат разкаже как червени индсман пленили масър Боб.
— После. Сега нямаме време. Важното е да се разбираш добре с моя вран жребец.
— О-о-о! Жребец съм много хубав кон, а Боб съм негов много чудесен ездач. Двамата добре познават един друг и се носят през прерия като вихрушка.
Да, добрият Боб яздеше значително по-умело от тогава, когато за пръв път се намери на седлото. Навремето, макар че конвулсивно се вкопчваше с ръце във врата и гривата на коня, той непрекъснато се плъзгаше все по-назад и по-назад по гърба му и най-сетне падаше на земята откъм опашката. Това му беше спечелило прозвището Слайдинг Боб, което ще рече Пързалящият се Боб. По-късно той бе научил доста неща и най-сетне бе получил при Блъди Фокс добра школовка. Сега яздеше така, че не изоставаше от нас, което, разбира се, се дължеше повече на коня, отколкото на ездача.
От момента, когато излязохме от Заешката долина, ние нямаше вече от какво да се страхуваме, защото при превъзходните качества на нашите коне, не бе възможно да бъдем догонени, а и евентуалните преследвачи щяха да са съвсем млади хора, които нямаше да ни създадат кой знае какви грижи. Въпреки това продължихме да яздим няколко часа без прекъсване, а после спряхме, защото ни очакваше още доста продължителна езда. От мястото, където се бяхме спрели, до Нарголете-тсил, където щяхме да се срещнем с апачите, имахме още цял ден езда.
Вързахме конете за ласата, но им оставихме ремъците с такава дължина, че да имат достатъчно място за паша. Бях принуден да вържа моя кон доста настрани, защото не искаше да остане в близост до другите животни. Опитваше се да ги ритне и да ги ухапе.
След като насядахме заедно на земята. Боб попита:
— Сега имат време и сигур масър Боб могат разкажат как го пленили индсман?
— Да, разкажи ни — отвърнах аз, понеже иначе нямаше да миряса. — Много се учудих, че Блъди Фокс те е изоставил в беда.
— Фокс изоставили мен в беда?
— Ами да!
— И това учудва масса Шетърхенд?
— Даже много!
— А масър Боб се не учудват.
— Не ги разбираш тези неща. Били сте на лов, нали?
— Да, на лов.
— Значи сте били заедно?
— Заедно — кимна той.
— Теб те плениха, а той избяга, така ли?
— Да.
— Тогава трябваше да тръгне по петите на червенокожите и да направи всичко възможно, за да те спаси. Направи ли такъв опит?
— Не.
— Това е доказателство, че не ви е последвал. Колко бяха индианците, които ви нападнаха?
— Десет и още десет и още веднъж десет. Може би били и повече. Боб не успял преброи добре.
— Значи около трийсетина. Доколкото познавам Блъди Фокс, той не е от хората, които биха се побояли да тръгнат подир трийсет червенокожи. Трябвало е непременно да се опита да разбере какво са решили да правят с теб.
— А може би масса Фокс все пак опитали!
— Не е. Той умее да се промъква тайно и ако му е било невъзможно да те освободи, то напълно по силите му е било да ти даде някакъв знак. Ти видя ли, или чу ли нещо подобно?
— Масър Боб нищо не чул и нищо не видял.
— Значи те е изоставил и именно това ме учудва, в случай че изобщо е знаел за пленяването ти.
— Масса Фокс това може би не знаят.
— Не знае ли? Не видя ли как те плениха?
— Не.
— Но нали сте били заедно!
— Той не бил при масър Боб и аз не бил при масса Фокс, кога дошли червени индсман.
— О-о, това е нещо друго! Значи сте се разделили?
— Да. Ние тръгнали от дома, защото само малко месо имали. Майка Сана останали сама. Ние излезли от Ляно Естакадо, за да ловуват и донесат месо. Дълго не намират дивеч и отиват далеч, далеч чак до Дъждовна планина.
— А-а, стигнали сте до Нарголете-тсил? Та и ние се каним да отидем днес до там!
— Нарголете-тсил, туй съм вярно.
— Там ли ловувахте?
— Да, застреляли два бизона, имало много месо, съвсем голям месо. Нарежат месо на късове и окачат на ремъци, кои донесли със себе. Довели със себе и товарен коне, да отнесат месо дома. Кога били готов с окачане, пак тръгват търсят дири на бизон. Масса Фокс наляво, а масър Боб надясно.