— Не сте постъпили умно. Или не е бивало да се разделяте, или един от вас, във всеки случай ти, е трябвало да остане при конете и месото.
— Може би туй съм правилно. Масса Шетърхенд добре разбират, по-добре от Блъди Фокс и много, много по-добре от масър Боб. Боб яздят далеч, много далеч, без намерят следи от бизон и най-сетне се връщат, защото започват вали. Тогава идват команчи и го обграждат. Той се защитават, но въпреки туй те пленяват масър Боб. Питат го какво вършат той там и какво търсят. Той не казват нищо. Тогава те бият масър Боб, ама той не издават нищо. После те яздят по негов диря към Дъждовна планина, изпращат напред съгледвач. Съгледвач се връщат и говорят тихо какво видели при Дъждовна планина. След туй бързо тръгват яздят. Трима ги следват бавно заедно с масър Боб. Кога наближат Дъждовна планина масър Боб чуват се стреля. После приближили. Команчи сме били в бивак и при месо на Блъди Фокс, но той не там. На земя лежат мъртви индсман, застрелян от Фокс, а него няма.
— Ето как е станало значи! Завърнал се е преди теб и са го нападнали. Застрелял е неколцина от тях и е избягал.
— Да, офейкал, съвсем офейкал. Няколко индсман подир него. Но после върнали без намерят него.
— А какво предприеха червенокожите след това?
— Вързал масър Боб на кон, натоварил месо на други коне и тръгнал на път.
— Накъде?
— Яздил почти два ден, докат затворил Боб в шатра. Казал му, че искат доведе и Блъди Фокс, и кога него докарат, тогава масса Фокс и масър Боб умрат на кол за мъчения.
— Хм-м! Много ли валя?
— Много! Дъжд измокрил масър Боб до кости.
— Тогава всичко е лесно обяснимо. По кое време на деня стана това. Боб?
— Кога масър Боб тръгнал се връща, скоро щяло свечери, а кога дошъл с индсман при Дъждовен планина, вече почнал става много тъмно.
— Фокс сигурно се е върнал, но не се е осмелил да се приближи съвсем до въпросното място. А и да се е осмелил и следователно да е забелязал, че индианците са си тръгнали, все пак не ги е проследил, защото в тъмнината не е могъл да види дирите им. А рано сутринта на другия ден следите са изчезнали, понеже дотогава под влияние на падналия дъжд отъпканата трева, се е била изправила. Той изобщо не е разбрал, че си се натъкнал на индианци и са те пленили. Помислил е, че си се загубил, и е започнал да те търси. След като не те е намерил, може би цял ден е чакал завръщането ти. Но когато не си се появил, той е предположил, че не е изключено да си видял червенокожите и да си офейкал.
— Да, навярно тъй помислил.
— Когато са го нападнали, е било възможно ти вече да си се върнал у дома, без индианците да те забележат. Видял си, че Фокс си е отишъл, затова и ти си си тръгнал.
— Да, за дома, при майка Сана!
— Като нищо е могъл да повярва, че си постъпил така, и понеже не е имал възможност да последва индианците, защото не е знаел в каква посока са се отправили, не му е оставало нищо друго, освен и той да се върне у дома, за да види дали не си пристигнал там преди него.
— Ами масса Блъди Фокс кат видял, че масър Боб не там при майка Сана?
— Тогава вероятно пак е тръгнал на път да те потърси още веднъж. Кой знае къде и докога се е скитал, без да те намери!
— Ама сега пак мен види. О-о-о! Нали масса Шетърхенд заведат масър Боб пак при майка Сана и масса Фокс?
— Да, ще те заведем. Индианците са потеглили на поход, за да нападнат вашия дом и да заловят и убият Блъди Фокс.
— Нека само осмелят! Масър Боб тях изтрепят и изпозастрелят всички, всички, всички! Никой не останат жив, ама хич никой!
Той изскърца със зъби, а това не беше дреболия, защото на зъбите и челюстите му можеше да завиди и пантера. После продължи:
— Да, те всички, всички умрат, защото бият масър Боб и не дават него нищо яде. Той имал много глад, а те не правят нищо освен него присмиват.
— Е, сега имаме време да наваксаме пропуснатото. В кобурите на седлото ми има достатъчно месо за теб. Иди, вземи си и яж колкото ти душа иска!
— Да, масър Боб вземат. Кога масса Шетърхенд идват в шатра и освободят него, той тъкмо имал голям глад.
— Е, не можах да забележа подобно нещо, защото ти дълбоко спеше и се наложи да те събудя.
— О-о-о! Масър Боб много гладен и кат спят. Дори сънуват за глад!
Той си взе от месото и започна да яде. После си взе още и продължи да яде. След това отново си взе и яде, яде, яде, докато нищо не остана. Знаех вече на какво е способен в яденето, но никога не беше поглъщал такова количество храна!