— Ездачите са били около двайсетина и са се чувствали в пълна безопасност, защото не са яздили в индианска нишка. Дирите са поне отпреди четири часа. Следователно ако ни преследват хора с добро зрение, ще могат много лесно да ги различат от нашите, но вечерта не е далеч и това ще направи разчитането им невъзможно. Нека спокойно продължим по следите, трябва да ги разгледам по-добре!
Свърнахме по дирите и скоро достигнахме едно място, където ездачите бяха спирали. В по-отдалечения от реката край растяха храсталаци, между които минаваше тесен проход.
— Да, били са около двайсетина ездачи — повторих аз, — нищо друго не може да се разбере.
— Значи все пак е авангард, а? — попита Олд Уобъл.
— Съмнявам се.
— Защо?
— Защо му е трябвало на Нале-Масиув да разделя отряда си и да изпраща напред авангард? Това се прави само преди битка или ако се намираш в някоя много опасна местност. Тези хора не са мислили за битка, а не са се чувствали и застрашени от някаква опасност, защото в противен случай щяха да яздят съвсем иначе. Значи не става въпрос за авангард, а за самостоятелен отряд. Не са били хора на Нале-Масиув.
— Хм-м! Мисля си за младия вожд Шиба-бигк, моя познат, който също трябва да отиде при Синята вода, щом иска да се отправи към Ляно Естакадо заедно с Вупа-Умуги. Нали ще им бъде предводител. Може би е бил той.
— Твърде е възможно, сър. Какво ще правим сега? Ще проследим ли тази диря?
— Няма смисъл, само ще се изложим на опасност. Ще трябва да се отправим надолу по реката, за да се доберем отново до отвъдния бряг.
— Да, но не бива да се движим близо до водата, където всеки момент можем да се натъкнем на индианци. Ще опишем полукръг и то така, че да се озовем при брода едва след като се стъмни, та никой да не ни забележи.
— Това е умно, но в същото време и опасно.
— Защо да е опасно?
— Тръгнем ли подир индсманите още преди смрачаване, те ще видят къде следите ни се отклоняват от тази диря и така ще се издадем.
— Да, ако постъпим глупаво. Просто ще трябва да се отбием там, където това ще остане незабелязано.
— И къде ще е въпросното място?
— Тук.
— Тук ли? Ха!
— Да, тук. Не мислиш ли, че този проход в храсталака ни предлага чудесна възможност?
— И с прохода и без прохода пак ще видят, че следите ни водят встрани.
— Ако не направим грешка, нищо няма да видят. Няма да преминем с бавна езда, а със скок. Те няма да забележат, че сме накарали конете си да скачат, защото тук цялото място е изпотъпкано и покрито със следи. Конете ще стъпят на краката си чак отвъд прохода, при което, разбира се, копитата им ще оставят отпечатъци, но те няма да се виждат оттук, понеже проходът е тесен и ниско долу клонките от двете страни се сплитат. Скоковете трябва да са високи и най-важното е да внимаваме да не нападат по земята откъснати листа, да не говорим за клонки.
— Well, става, мистър Шетърхенд! Кой ще скача пръв?
— Аз. Следвайте ме един подир друг и правете каквото правя и аз!
Вдигнах коня на задните му крака, пришпорих го, изправих се на стремената, за да го облекча, и описвайки широка дъга, прелетях между храстите. Отвъд тях естествено не се спрях, а направих място на другите. Те се прехвърлиха също тъй успешно, след което прекосихме гората, обточила речния бряг и излязохме на открито. Продължихме ездата в посока, която ни отдалечаваше от реката под прав ъгъл, докато тя остана толкова далеч зад нас, че оттам не можехме повече да бъдем забелязани. Тогава поехме успоредно на брега и щом изминахме достатъчно разстояние надолу по течението, отново свърнахме към Пекос. Когато пак се озовахме на брега й, бяхме може би на около половин английска миля по-надолу от брода, тъй че се видяхме принудени да тръгнем обратно срещу течението. Налагаше се да бъдем извънредно предпазливи, защото междувременно се беше стъмнило и положението не бе съвсем безопасно. Вупа-Умуги очакваше подкрепления и ето защо трябваше да сме готови за какви ли не срещи тъкмо при брода. И тъй, слязохме от седлата и продължихме пеша, като водехме конете и полагахме усилия да вдигаме колкото бе възможно по-малко шум.
Скоро се оказа, че предпазливостта ни не е била излишна, тъй като още преди да достигнем брода, надушихме миризма на пушек. Някъде наблизо гореше огън. Спряхме се. Естествено налагаше се да разберем кой го е запалил. Реших да отида на разузнаване с Олд Шуърхенд. Оставихме на Олд Уобъл и Боб конете и пушките си и се запромъквахме напред. С всяка крачка миризмата се засилваше и когато до брода ни оставаше незначително разстояние, забелязахме огъня. Беше запален близо до реката. Не ни бе възможно да видим кой седеше край него, защото ни пречеха храстите.