След известно време отгоре се зададоха двама ездачи. Бяха взели конете си и край огъня скочиха от тях. Разбира се, ние двамата отново залегнахме на земята. Без да кажат нито дума, новодошлите насядаха при стражите. Такъв е индианският обичай. Едва след като изминаха около пет минути, онзи, когото бях нарекъл «изтъкнат воин», поде разговора, докато спътникът му мълчеше:
— Очаквахме моите червенокожи братя. Вупа-Умуги гори от нетърпение.
— Може ли воинът да е нетърпелив? — попита един от новодошлите.
— Защо не? Само не бива да го показва. А нима казах, че е проявил нетърпението си?
— Не, моят брат не е споменавал подобно нещо.
— Чакаме ви още от следобеда. Ето че пристигнахте като авангард. Кога ще дойде самият Нале-Масиув?
— Няма да е днес.
— Уф!
— Ние не сме авангард, а негови пратеници. Къде е Вупа-Умуги, с когото трябва да говорим?
— Бивакува край Синята вода.
— Заведи ни при него!
— Да почакаме още малко. Моите братя знаят, че се ползвам с доверието на вожда и той се вслушва в думите ми. Ако не искате да бъдете посрещнати с гняв, кажете ми каква вест ни носите, за да го подготвя.
Двамата пратеници се спогледаха и човекът, който бе говорил досега, отвърна:
— Да, знаем, че ти си устата и слухът на Вупа-Умуги. Затова ще научиш, каквото искаш, макар че получихме заповед да разговаряме само с вожда. Нале-Масиув и неговите воини няма да дойдат днес.
— Уф! Защо?
— Защото той бе принуден да се бие с бледолики, а това го забави.
— Нима наблизо има бледолики?
— Наблизо няма, но отвъд Мистейк каньон неочаквано се натъкнахме на войници на бледоликите, които ни нападнаха. Бяха толкова многобройни, че се видяхме принудени да избягаме, при което мнозина от нашите воини бяха ранени или дори убити. Бледоликите започнаха да ни преследват и ни разпръснаха, а когато се свечери, около вожда се събраха едва петдесетина воини.
— Уф, уф, уф! Какво ли ще каже Вупа-Умуги? Може би ще отложи похода към Ляно Естакадо и ще потегли към Мистейк каньон, за да отмъсти за вас!
— Не бива да постъпва така! Нашият вожд Нале-Масиув ни заповяда да му го кажем. Бледоликите, с които се бихме, не са уестмани, а войници. Ако ги победим, а в техния форт се завърне макар и един-единствен човек, ще бъдат изпратени стотици други войници да отмъстят за убитите. Да, нашите мъртъвци трябва да бъдат отмъстени, но така, че да не се завърне нито един воин — всички те трябва да умрат.
— Нале-Масиув измисли ли някакъв план как да стане това?
— Да.
— Известен ли ти е?
— Да, изпратиха ме да го съобщя на Вупа-Умуги.
— Мога ли и аз да го науча?
— Всички ще го чуете, защо да не ти го кажа и на теб?
— Тогава цял съм в слух, за да го чуя.
— Войниците на бледоликите трябва да бъдат подмамени в пустинята Ляно Естакадо, за да загинат там от жажда.
— Уф, уф, уф! Тази идея незабавно ще бъде одобрена от нашия вожд. Всичките бели кучета трябва да умрат, никой от тях не бива да се върне и да разкаже какво се е случило.
— Моят червенокож брат е прав. Именно затова походът към Ляно Естакадо не бива да се отлага, а незабавно трябва да го предприемем, защото, щом искаме да подмамим бледоликите в устата на смъртта, без да загинем самите ние, на нас ни е необходима водата на езерото, край което живее Блъди Фокс. Налага се да сложим ръка на нея, преди да примамим войниците в Ляно Естакадо.
— А как ще бъдат подлъгани да влязат в пустинята?
— Пристигна ли вече младият вожд Шиба-бигк при моите червенокожи братя?
— Дойде днес следобед с двайсет души.
— Той знае пътя до водата в пустинята и ще получи от Вупа-Умуги толкова воини, колкото са необходими, за да завладее езерото и да плени Кървавата лисица. През това време Вупа-Умуги ще изчака тук идването на Нале-Масиув.
— А кога ще стане това?
— Когато се събрахме след битката, Нале-Масиув незабавно изпрати двама вестоносци, за да доведат други сто воини. Те ще следват по петите белите войници, без да се показват, докато бледоликите навлязат в пустинята. Вождът ще изчака един ден, за да събере разпръснатите си воини, а после ще нападне войниците. Но няма да влиза в бой с тях, а ще се оттегли до тук, до Синята вода, където ще обедини малкото си хора с вашите сто и петдесет воини. Бледоликите ще го преследват. Когато се появят тук, нас вече няма да ни има. Постоянно ще се показваме пред очите им, но наканят ли се да ни нападнат, ще отстъпваме, докато вкараме белите кучета в пустинята. Тогава ние ще бъдем пред тях, а стоте воини, които пратениците на Нале-Масиув ще повикат, ще бъдат по петите им. Така бледоликите ще бъдат обградени. Ако и тогава поискат да ни нападнат, ние пак няма да се бием, а ще продължим да отстъпваме все по-навътре в пустинята, защото ще имаме вода, а те няма да имат. Следователно ще измрат до крак от изтощение и жажда, а ние няма да загубим нито един човек.