— Уф, уф! Планът е добър, много добър!
— Мисли ли моят червенокож брат, че Вупа-Умуги няма да се възпротиви?
— Сигурен съм, че ще се съгласи. А дори и да има нещо против, ще го придумам. Няма съмнение, че съветът на старейшините ще бъде на моя страна.
— Тогава незабавно да тръгваме към Синята вода, за да разговарям с вожда, защото трябва бързо да отнеса отговора на Нале-Масиув.
— Нека моят брат почака още малко! Планът е много добър и ще доведе до гибелта на всички бели, но в него има един пропуск.
— Какъв е той?
— Шиба-бигк, който познава пустинята, ще избърза напред с конен отряд, за да сложи ръка на езерото. Ами ние как ще намерим това място?
— Той ще се върне и ще ни покаже пътя.
— Ще успее ли? Ще има ли необходимото време? Дали нещо няма да му попречи?
— Нале-Масиув е помислил и за това. Когато тримата вождове обсъждаха похода към Ляно, Шиба-бигк каза, че край последното възвишение преди началото на пустинята имало някакво езеро, наричано Сукс-ма-лестави — Стоте дървета. Мнозина от воините на команчите са били вече там. Те го знаят и лесно ще го намерят.
— Сукс-ма-лестави? Познато ми е, защото съм бил там няколко пъти.
— Това е добре. Тъй като мястото се намира на пътя, по който ще мине Шиба-бигк, при Стоте дървета той ще направи всички приготовления, които ще са необходими в случай че ни се наложи сами да намерим пътя от там до езерото в пустинята. При Сукс-ма-лестави има много храсти и млади дървета, той ще отреже множество пръти и ще ги забие в пясъка на пустинята чак до езерото.
— Уф! Също както правят бледоликите, когато яздят през пустинята и не искат да се заблудят!
— Да, точно така! Когато пристигнем при Сукс-ма-лестави и видим, че Шиба-бигк не ни чака, ще потърсим прътите, които ще ни покажат пътя.
— Но бледоликите ще ви последват и ще намерят езерото!
— Няма! Не е ли чувал моят брат за белите разбойници, наричани стейкмани.
— Чувал съм.
— А знае ли моят брат какво правят тези хора, за да изпратят пътниците на сигурна гибел?
— Изваждат прътите и после ги забиват така, че да водят в ръцете на смъртта.
— А не могат ли и червенокожите воини да постъпят като бледоликите?
— Уф! Наистина!
— Ще измъкваме прътите от пясъка зад нас и ще ги забиваме в такава посока, където няма вода и където войниците, ще загинат от жажда и изтощение. Има ли моят червенокож брат някакъв въпрос или други съмнения?
— Не.
— Това е, което имам да казвам на вожда Вупа-Умуги. Ако се съгласи с този план, не само че езерото в пустинята ще остане завинаги собственост на команчите, но те ще заловят Кървавата лисица и ще погубят белите войници.
— Съвсем съм сигурен, че ще постъпи така, както му предлага Нале-Масиув чрез теб. Аз казах. Хау!
— Тогава нека тръгваме към Синята вода, защото нямаме време за губене. Трябва веднага да се връщаме, тъй като Нале-Масиув ни очаква.
— А ние ще изгасим огъня, защото, щом вашите воини няма да дойдат, не е необходимо да ги чакаме. Ще ви преведем през брода.
Те стъпкаха огъня и се отдалечиха, за да нагазят в реката. Двамата пратеници яздеха, а постовите вървяха пеша.
След като си отидоха, ние се спогледахме, макар че в тъмнината не можехме да различим лицата си. Това, което чухме, беше извънредно важно.
— Просто ми се иска да възкликна като някой индианец уф, уф, уф! — обади се Сигурната ръка.
— Е, не ти ли казах, че тук все ще научим нещичко, сър?
— И то какво! Ама че план!
— Бях горе във военния лагер. Значи те са нападнали Нале-Масиув! Вярно, че командирът им не ми хареса. Той е един нахакан тип, който всъщност заслужава някое и друго унижение, но в никакъв случай не можем да допуснем да стане онова, което команчите кроят срещу него и хората му.
— Ти разговаря ли с него?
— Да.
— Позна ли те?
— Не.
— И не си му казал кой си?
— И през ум не ми е минавало.
— Тогава разбирам защо е бил нахакан. А иначе много ми се иска да видя човека, ако ще да е и някой висш офицер, който би си позволил да се държи дръзко и надменно с Поразяващата ръка, без здравата да загази, както ти се изрази наскоро! А какво ще кажеш за плана, измъдрен от Нале-Масиув?
— Не е кой знае колко хитро скроен.
— Съвсем на същото мнение съм, но един кавалерийски офицер не е уестман. Мисля, че не е изключено да се остави да го подлъжат да навлезе в пустинята.