Що се отнасяше до гладната и жадна смърт, аз никак не се тревожех, защото бях убеден, че още през нощта щяхме да се нахраним и напием до насита. Но Дик Хамердал, който лежеше близо до мен, не се примири тъй лесно с това положение и гневно каза:
— Ама че поведение! Нищо за ядене ц нито глътка вода! Иска ми се да видя онзи, комуто не би се отщяло да бъде пленник! Не си ли и ти на същото мнение. Пит Холбърс, старий Куне?
— Не получа ли нещо за ядене, нямам никакво мнение — отвърна Дългуча. — Дано тази неприятна история приключи час по-скоро!
— Дали ще приключи, или не, е все едно, стига само да й се види краят. Мога ли да знам какво ще кажеш по въпроса ти, мистър Шетърхенд?
— Много вероятно още тази нощ ще имаме хубаво печено от пуйка — отвърнах аз. — Само не заспивай и избягвай всичко, което би могло да събуди подозрението на трамповете!
— Well! Тогава ще посрещна нещата със спокойствие. Щом има някаква надежда, не е необходимо друго, освен тя да се сбъдне.
Тъй като с тези духовити разсъждения той се успокои, никой от другите не отвори уста и без завист се заслушахме колко много се услаждаше яденето на трамповете. Нищо не виждах, но затова пък слухът ми толкова по-добре долавяше какво става.
Когато първият пазач край огъня, късайки със зъби по не съвсем апетитен начин пуешкото месо от костите, най-сетне се нахрани, другарите му също бяха привършили вечерята си и се приготвиха да спят. Старият Крал на каубоите се приближи до нас със странната си походка, като доведе Реди. Искаха да проверят ремъците ни. След като се убедиха, че са в задоволително състояние, Кътър ми каза:
— Всичко е наред и ми се струва, че и без вечеря ще имаш хубав сън. Сънувай ме в приятните си сънища!
— Благодаря! — отвърнах му. — Аз също ти пожелавам дълбок и блажен сън!
— О, мерзавецо! Сигурно много ще се радваш, ако Фред Кътър изпитва страшни болки и не може да спи, нали? Но предварителната ти радост е напразна! Старото ми тяло е по-здраво и го бива повече, отколкото си мислиш. Имам железен организъм и ми се ще да видя треската, която би посмяла да ме хване. Във всеки случай ще спя много по-добре от теб!
Той злобно се изсмя и със строг и предупредителен тон се обърна към втория пост, който току-що беше сменил първия:
— Този тип, с когото ей сега разговарях, е като шило в торба. Внимавай специално за него какво върши и ако направи и най-малкото съмнително движение, веднага ела при мен да ме събудиш!
Той се отдалечи заедно с Реди, а постовият седна така, че да съм му пред очите, което, разбира се, никак не ме зарадва.
Бяха събрали голяма купчина сухи съчки, отрупани до огъня. За да вземе от тях и да поддържа огъня, пазачът трябваше да се обърне. Кратките секунди, в които от време на време вършеше тази работа, бяха единствените мигове, когато той не ни наблюдаваше и в случай че Колма Пуши имаше възможност да удържи на думата си и да дойде при извора, ние трябваше да ги използваме. Ако бях имал някакви опасения дали загадъчният индианец щеше да се появи, те скоро се разсеяха, защото още когато постът за втори път слагаше съчки в огъня, долових зад мен лек шум и съвсем близо до ухото ми нечий глас прошепна:
— Колма Пуши е тук. Какво трябва да направя?
— Изчакай, докато се обърна на другата си страна — отвърнах също тъй тихо. — После ще прережеш ремъка на ръцете ми и ще ми дадеш ножа си!
Постът отново се обърна към нас и същото почти недоловимо прошумоляване ми показа, че Колма Пуши бързо се оттегли.
Времето за действие все още не бе настъпило. Трябваше да изчакаме, докато можехме да приемем, че всички трампове са заспали. Останахме спокойно да лежим още повече от час, след което многогласно хъркане, пухтене и други добре известни звуци ни накараха да предположим, че с изключение на Олд Уобъл всички спяха. Само една тънка ивица от храсталаци ни отделяше от спящите. Следователно не можех да ги виждам. С описаните вече звуци от време на време се смесваше кратко изпъшкване или стенание. Несъмнено идваше от каубоя. Ръката го болеше. Дали трябваше да изчакам докато, макар и за кратки минути, заспеше и той? Но може би и до зазоряване нямаше да мигне! Не! Не биваше да губим нощта. За щастие неговите стонове ми издадоха, че лежи отвъд храстите на такова място, откъдето не можеше да вижда нашия пост.
И тъй обърнах се на другата страна и поставих ръцете си така, че да са в най-удобно положение за нашия спасител. Скоро след това постът се извърна към огъня. Веднага усетих как острието на нож преряза ремъците ми, след което в ръката ми незабавно бе тикната дръжката му. Светкавично се изправих в седнало положение, присвих колене и прерязах ремъците, стягащи глезените ми. Едва успях също тъй бързо пак да легна на земята, когато постът престана да хвърля съчки в огъня и отново се обърна към нас. Трябваше да се чака, но вече се чувствах свободен.