— Hands up или ще стреляме! Hands up! Всички «Hands up, горе ръцете!»
Който чуе тези думи и не вдигне незабавно ръце, получава куршум. Случвало се е само двама или трима безумно смели бандити да нападнат влак. Тежко и горко на пътника, който след вика «Hands up!» не вдигне веднага ръце! Начаса бива застрелян. Докато единият от разбойниците с револвера си държи всички пътници в шах, другият или другите ги обират, и те са принудени да стоят тъй с високо вдигнати ръце, докато джобовете и на последния са претърсени и изпразнени. Думите «hands up!» са единствено виновни за това, че когато са изненадани, хора с голямо числено превъзходство не могат да направят каквото и да било само срещу неколцина. Дори и най-големият смелчага ще предпочете да вдигне ръце, отколкото да посегне към оръжието си, защото, преди да успее да го докосне, смъртоносният куршум ще прониже главата му.
Същото бе и сега! Едва бях изрекъл заповедта за втори път, когато всички ръце бързо се вдигнаха нагоре.
— Добре, мешърс! — продължих аз. — А сега чуйте какво ще ви кажа: стойте така, без да мърдате! Защото ако някой от вас отпусне макар и само една ръка, преди да сме свършили, ще се просне мъртъв на тревата! Знаете колко пъти може да стреля карабината ми. На всеки от вас се пада по повече от един куршум. Дик Хамердал и Пит Холбърс ще ви вържат. Да няма никаква съпротива! Дик, Пит, започвайте!
Положението беше сериозно, но въпреки това и аз, и всички останали тайно в себе си се забавлявахме да гледаме как трамповете стояха с високо вдигнати ръце сякаш играеха гимнастика или някаква колективна игра, чакайки, без каквато и да било съпротива, да им вържат ръцете и краката и един подир друг да ги сложат легнали в тревата. В този случай ремъците, донесени от Колма Пуши, наистина се оказаха съвсем на място.
Свалихме пушките си едва след като и последният трамп бе вързан. Заедно с Мато Шако нашият спасител се отправи към конете, за да вземе оставения там пленен пост. След като го донесоха, край огъня извадихме от устата на поста и на Олд Уобъл кърпите, които им бяха пречили да викат.
Сега вече не те, а ние бяхме господари на положението. Негодниците се чувствуваха толкова сломени, че никой от тях не пророни и дума. Само от време на време Олд Уобъл изригваше по някое проклятие. Посбутахме трамповете, колкото бе възможно по-нагъсто и така за нас се откри достатъчно място край огъня. Все още бяха останали две цели пуйки, които приготвихме за нас. Докато траеше тази работа Дик Хамердал не можа да се сдържи спокойно на мястото си. Съвсем пресметливо той бе сложил двамата братя Холбърс да лежат един до друг и в този момент се приближи до тях:
— Good evening, братовчеди и роднини! — поздрави ги той с комично достойнство. — Присвоявам си честта да ви попитам дали все още си спомняте какво ви казах, докато яздехме?
Никакъв отговор.
— Правилно! Точно така! — кимна той. — Казах, че или ще ви офейкаме и тогава ще останете с широко зяпнала уста, или пък, че ще обърнем листа и ще ви пленим и тогава ще си затворите човките. Не беше ли така, Пит Холбърс, старий Куне? Казах ли го, или не?
Холбърс седеше край огъня и скубеше едната пуйка. Отговори му лаконично:
— Да, каза го, драги Дик.
— Значи съм бил прав! Ето че ги пленихме и сега лежат тук със затворени човки и нямат куража пак да ги отворят. Тези клетници са си глътнали езиците!
— Не сме! — озъби му се Хоузия. — Вие хич не сте хората, които могат да ни накарат да си глътнем езиците! Остави ни на мира!
— На мира ли? Pshaw! Та нали досега спахте! Внезапното ви събуждане бе наистина малко особено, а? Ами какво се канехте да правите с ръцете си, тъй високо вдигнати във въздуха? Изглеждаше, сякаш имате намерение да ловите падащи звезди. Беше много странна поза!
— Когато ви пленихме вчера, вашата не беше кой знае колко по-хубава. Дори не успяхте да си вдигнете ръцете!
— Ама аз и иначе никога не ги вдигам, защото не съм ловец на падащи звезди. Впрочем, многоуважаеми Хоузия, не се горещи толкоз! Нали виждаш колко сдържан и кротък е твоят скъп Джоуел! Ако не съм се излъгал в него, в момента той си мисли за наследството на моя стар приятел Пит Холбърс.
При тези думи Джоуел също наруши мълчанието си:
— Нека запази за себе си каквото има! Не ни е нужно нищо от него, хлапето, дето все отнасяше боя, защото ще станем богати. Ние ще…