— Лигльо, глупав пастир на заблудени овчици!
Начинът му да ми благодари не можеше да ме засегне. Не се надявах на успех и въпреки това безкрайно ми беше жал за стария човек, защото вече бях принуден да го смятам за безвъзвратно загубен.
Когато ме събудиха, вече от един час се беше разсъмнало. Кратък оглед ми бе достатъчен, за да се убедя, че всичко е наред. Не забелязах само Колма Пуши. Мато Шако бе стоял на пост след него. На въпроса ми той отговори следното:
— Колма Пуши ми каза, че не можел повече да остане тук. Великият дух го викал да отиде на друго място. Помоли ме да поздравя Олд Шетърхенд, Винету и Апаначка и да им кажа, че пак ще се срещнат.
— Ти видя ли го да си тръгва на кон?
— Не, той си тръгна пеша. Не знаех къде е конят му, а не биваше да напускам това място, нали бях на пост. Но щом се развидели, проследих дирята му. Тя ме отведе навътре в гората, където е стоял скрит конят му. Ако искаме да разберем накъде се е отправил, лесно ще намерим следите му. Да отида ли да ги потърся и да ви ги покажа?
— Не. Ако е наш неприятел, длъжни сме да го проследим. Но той ни е приятел. Ако желаеше да научим накъде е тръгнал, той сам щеше да ни каже. Човек трябва да уважава волята на приятелите си!
Преди да закуся от месото, оставено ни от Колма Пуши, отидох до мястото, където стояха спънати нашите коне. Намираха се в едно тревисто «заливче», врязало се в спускащата се от планината гора, за която споменах предишния ден. Още с настъпването на деня ги отведохме там. От това място можеше да се вижда далеч на север, откъдето бяхме дошли. Щом погледнах в тази посока, забелязах три точки, приближаващи се към лагера ни. Те бързо нарастваха, докато най-сетне различих двама ездачи и един товарен кон. Дали не беше Тибо с индианката, поели предишния ден в югозападна посока? И ако това предположение се окажеше вярно, какви ли причини можеше да са ги накарали да тръгнат обратно по нашите следи?
Незабавно се върнах в бивака, за да уведомя Винету.
— Не е необходимо този човек да има някакви други причини освен омразата си — каза той. — Тибо така иска да разбере дали Олд Шетърхенд е вече мъртъв, или не. Да се скрием.
Пропълзяхме зад храстите и зачакахме. Не измина много време и ето че доловихме тропота от копитата на един кон. Заедно с товарния кон Тибо бе оставил жената малко по-назад и се приближаваше към извора сам, за да разузнае как стоят нещата. Видя, че Олд Уобъл и трамповете лежат вързани на земята и смаяно извика:
— Behold! Не ме ли лъжат очите? Вързани ли сте? Ами къде са негодниците, които вчера бяха ваши пленници?
Олд Уобъл не знаеше, че сме подготвени за посрещането на този човек и че само заради него привидно се бяхме отдалечили. С приглушен глас той припряно му подвикна:
— Ти тук ли си? Ах, ти! Бързо слизай от коня и срежи ремъците ни!
— Да срежа ремъците ви? Но струва ми се ти гледаше на мен като на враг!
— Глупости! Това вчера бяха само приказки. Побързай!
— Ами къде са пленниците ви?
— През нощта са се освободили, изненадаха ни и ни вързаха. Не се колебай цяла вечност, а действай, действай де!
— А те къде са? Ами ако се появят и ме изненадат?
— Побързаш ли, тогава ние ще сме свободни и ще ги смажем.
— Well! Особено много ми пречи Олд Шетърхенд. Непременно трябва да бъде пречукан, щом ти падне в ръцете, нито миг по-късно, иначе сигурно ще офейка. И тъй, ще побързам да ви освободя!
Докато изговаряше тези думи той слезе от коня, приближи се до Олд Уобъл и извади ножа си. Но ето че право пред лицето му Дик Хамердал промуши през листака цевта на карабината си и извика:
— Мистър Тибо така, я почакай малко! В тези храсти са се настанили някои хора!
— По дяволите! Твърде късно! — запроклина Олд Уобъл като побеснял.
Тибо отстъпи няколко крачки назад и каза:
— Кой се крие в храсталака? Махни си пушката!
— Кой се е скрил тук, е все едно и дали ще си махна пушката, или не, е също все тая, но ако не хвърлиш незабавно ножа си, тя ще гръмне! Ще броя само до три. И тъй, едно… две…
Тибо захвърли ножа си и отстъпи толкова назад, че конят му се озова между него и опасния храст. Тогава подвикна:
— Махни я тая пушка де! Не ща да си имам никаква работа с теб. Незабавно яхвам коня си и изчезвам!
— Незабавно ли? Не, драги приятелю, ще поостанеш още малко! Тук има и други хора, които много искат да ти кажат добро утро.
— Кои са? Къде?
— Непосредствено зад теб.