Тибо бързо се обърна и ни видя всички зад себе си. Докато разговаряше с Хамердал, ние тихо се измъкнахме от храстите. Приближих се до него и казах:
— Значи трябвало да бъда очистен, а? Изглежда, само донякъде ме познаваш, но все пак не достатъчно добре. Мосю Тибо, какво ще кажеш, ако си сменим ролите и аз взема да те очистя?
— All devils! Няма да го направиш! Нищо лошо не съм ти сторил!
— Искаше да ме убиеш. Това стига. Нали са ти известни законите на прерията!
— Само се пошегувах, мистър Шетърхенд!
— Тогава и аз ще се пошегувам с теб. Тук има още няколко ремъка. Дай ми ръцете! Ще те вържем като трамповете.
— Не е възможно!
— Не само че е възможно, но и веднага ще стане действителност. Пит Холбърс и Дик Хамердал, вържете го! Окаже ли съпротива, ще го застрелям. След като казва, че трябвало да бъда убит веднага щом ме заловят, тогава и аз няма много-много да се церемоня с него. И тъй побързайте!
Хамердал също се беше приближил. Заедно с Холбърс вързаха жреца, който не посмя да им окаже съпротива. Поне не на дело, защото иначе словесните му възражения бяха извънредно енергични:
— Мешърс, това е насилие, с което поемате тежка отговорност! Наистина не съм го заслужил!
— Не си го заслужил, макар че вчера даде на Олд Уобъл съвета всеки ден да застрелва по един от нас, така ли?
— Но и това беше само шега!
— Изглежда, си голям шегобиец, което ни кара да вярваме, че хубаво ще се позабавляваме с теб. Ето защо искаме да те задържим при нас и ти сигурно проумяваш, че това може да стане най-добре с помощта на тези ремъци. Шега за шега, съвсем в реда на нещата!
— Но аз не съм сам!
— Знаем. Малко по-нататък те чака твоята скуоу.
— Нима ще вържете и нея?
— Не. С дами не си правим такива шеги. Напротив, ще я посрещнем като желан гост. Решението ни какво да правим с теб ще зависи единствено от поведението ти. Ако кротуваш, може би изобщо няма от какво да се опасяваш… Не го оставяйте при трамповете, а настрани от тях!
— Well! Насилието закон не признава. Следователно трябва да се подчиня.
Сложихме го да лежи сам, настрана от другите пленници, за да не може да разговаря с тях. После ние двамата с Винету напуснахме лагера, за да потърсим жената. Все още на седлото тя се намираше при нашите коне и държеше в ръка поводите на товарното животно. Появяването ни не й направи абсолютно никакво впечатление. Държеше се така, сякаш изобщо ни нямаше. Отведохме я при извора, където без подкана слезе от коня и седна до Тибо. Изглежда, тъй и не забеляза, че той е вързан.
Бяхме оставили товарния кон при другите животни отвъд храстите. След малко отведох там коня на жената и жребеца на Тибо. Жрецът не биваше да забележи, че ще претърсваме багажа му. Възможно бе в него да открием нещо, което да ни е от полза. Когато се завърнах при извора, Реди и Тресков бяха завързали разговор. Полицаят отново защитаваше юридическите си схващания, при което се бе разпалил, докато останалите спокойно седяха и изчакваха. Той ме посрещна с думите:
— Представи си само, мистър Шетърхенд, Реди иска да го освободим! Ти какво ще кажеш?
— В момента нищо. А после мнението ми ще съвпадне с мнението на Винету.
— Така се въртим в омагьосан кръг. Какво е тогава мнението на Винету?
— Правилно.
— Е хубаво! Съгласен! Но законът казва, че…
— Pshaw! — прекъснах го. — Ние тук не сме юристи, а преди всичко гладни хора. Нека седнем да ядем.
— Ах, да ядем! Така искаш само да се измъкнеш!
— Съвсем не! Само искам да ти покажа кое според моите възгледи е юридически правилно.
— Кое?
— Снощи трамповете ядоха, а на нас нищо не дадоха. Сега ние ще ядем, а те няма да получат нищо. Не е ли това най-правилното юридическо тълкуване на нещата, каквото може да има?
— Да те вземат… дяволите, щях да кажа за малко! Залагам главата си, че си в състояние да пуснеш тези типове да си вървят!
— А аз не се обзалагам, но знам, че ще стане онова, което е правилно.
Започнахме да се храним с голям апетит, като дадохме на жената най-хубавото месо. Тя го взе от ръцете на Апаначка, без да го познае. Никой от пленниците не получи храна. След като Винету и аз се нахранихме, двамата се отправихме към конете, за да претърсим багажа на Тибо. Товарният кон носеше хранителни провизии, няколко женски дрехи, малко бельо и други лични вещи. Там не намерихме нищо особено. Не открихме нищо и при коня на жената. Тогава се заехме с коня на жреца.
На издадената предна част на седлото бе окачена пушката му. В десния кобур на седлото беше пъхнат един зареден двуцевен пистолет и тенекиена кутия с различни бои, несъмнено за боядисване на лицето. И нищо друго. В левия кобур намерихме патрони, бръснач, сапун и още една тенекиена кутийка значително по-плоска от предишната. В нея имаше четириъгълно продълговато парче от много добре ощавена бяла кожа покрито с различни червени чертички, знаци и фигури.