— Мътните го взели! Гледай само пак да не ме разяриш! Не ме дразни, защото ще взема да кажа какво мисля за теб, а това може да те обиди!
— Well! Тогава аз също ще те пощадя. Но що се отнася до бележката, която щели да открият трамповете, я ми кажи, откъде ще я намериш? В прерията не расте хартия.
— Знам, че мистър Шетърхенд има бележник. Той ще ми даде от него един лист, та да мога да изпълня прекрасната си идея. Нали, мистър Шетърхенд?
— Зависи от това дали и аз намирам идеята ти за прекрасна — отговорих му.
— Да не би да не е?
— Не е. Първо, съвсем не е толкова сигурно, че трамповете ще дойдат право насам. Някое непредвидено обстоятелство може да им попречи или да ги отклони.
— И второ?
— Второ, ако предположат, че сме тръгнали право към бонансата, те ще са най-глупавите хора. Ако наблизо наистина имаше златно находище, ние би трябвало по-скоро да го заобиколим, отколкото да го посетим.
— О, на тези типове не им достига акъл да се досетят за подобно нещо.
— Дори и да е така, както си мислиш, каква ще ни е ползата от бележката? Нали няма да присъстваме, когато я намерят.
— И не е необходимо. Тъй живо си представям техните физиономии, сякаш съм сред тях и ги наблюдавам.
— Ами какво ще пише на бележката?
— За това ще се посъветваме. Трябва така да е написана, че да се пръснат от яд!
Неговата идея го бе въодушевила и той ме моли дотогава, докато му откъснах един лист от бележника си и му го дадох заедно с молива. После преди всичко трябваше да се обсъди текстът на бележката. Бях помолен да я напиша, но отказах всяко сътрудничество. Тресков и тримата вождове последваха примера ми, тъй че за съчиняването на голямата литературна творба останаха само Хамердал и Холбърс. Дългуча се обади:
— Слушай, не съм добре с писането. Ще трябва сам да се оправиш.
— Хм-м! — промърмори Дебелия. — Учил съм се да пиша, ама в цялата работа има една голяма пречка.
— Каква?
— Не мога да прочета какво съм написал.
— Но нали другите могат?
— Другите пък хич!
— Тогава добре се насадихме! Е, ами ако тези джентълмени не желаят да вземат участие в измислянето на текста, дали някой от тях ще бъде тъй добър поне да напише думите върху хартията?
След дълги молби и увещания Тресков се съгласи.
— Well, тогава да започваме! — каза Хамердал. — Хайде, Пит!
— Е да — отвърна Дългуча, — ти винаги се заемаш с леките неща. Но има ли някога нещо трудно, все аз трябва да го започна! По-добре започни ти!
— Сигурно и сам ще можеш да го съчиниш!
— Е, що се отнася до това, все ще мога! Но и ти ще помагаш, нали?
— С удоволствие! Страшно ме бива в съчиняването.
Също като повечето неграмотни хора така и двамата ловци под «съчиняване» разбираха изобщо написването на какъв да е текст. Тресков, който добре знаеше това и искаше да си направи малка шега, подхвърли:
— Съчиняване ли? Нима не знаете, че в такъв случай редовете трябва да се римуват?
— Да се римуват ли? — попита Хамердал и от учудване зяпна с уста. — Мътните го взели! Не съм и помислил дори. Значи тая работа трябва да се римува, да се римува, тъй ли?
— Естествено!
— Ами например как?
— Горе-долу така: сърце и перце, море и пере, пари и гори.
Дебелия закима припряно с глава и каза:
— Ако е само това, мога го и аз! Например ще кажа: вол и стол, ракия и туршия, кал и сал, картоф и пантоф. Чудесно върви! Ами какво е положението с теб, драги Пит? Можеш ли и ти?
— Защо не? С моите способности! — отвърна Дългуча.
— Тогава кажи и ти нещо!
— Веднага! И тъй започвам: яйце и лице, чорап и долап, човек и…и…човек и…и…
— Изглежда, с човек не става и аз не се сещам никаква рима. Я по-добре кажи нещо друго!
— Добре! И тъй, ярки и мярки, момче и врабче, пушка и чушка, топлийка и кутийка, глупак и дебелак…
Тук Дебелия бързо го прекъсна:
— Стига, стига! Вземеш ли да ме римуваш с «глупак», нищо няма да излезе! Но вече се убедих, че работата ще стане. И тъй, веднага започваме заедно!
— Веднага заедно ли? Не! Комуто е хрумнала идеята с бележката, той трябва да започне, а това си ти!
— Well! Тогава да си плюя на ръцете!
Той взе да се намества с твърде предприемчив вид и положи усилия да придаде на лицето си по възможност по-мъдър израз, но се получи тъкмо обратното. Залови се на работа и то как!
Виждал съм да работят с пот на чело: дървари, стоманолеяри, хамали, огняри, ковачи и други такива хора, но усилията им са били детинска игра в сравнение с напрежението на всички духовни сили, с което Хамердал и Холбърс се мъчеха да скалъпят няколко римувани реда. Безмълвни, но вътрешно развеселени, ние гледахме и слушахме какво става. От време на време, за да им помогне, Тресков подхвърляше някоя и друга дума в гъстата езикова каша на двамата и тъй след около час с подсмърчане, покашляне, много пот и страдалческо пъшкане се родиха шест стиха, които детективът написа върху листа. Понеже дословният им превод от английски направо е невъзможен, ще се опитам да им придам горе-долу приемлив за четене вид: