— По дяволите! Олд Шетърхенд!
Беше Спенсър. Когато бяхме при майка Тик, той не ме познаваше, но вчера, след като бе стрелял по мен, беше споменал името ми пред своите другари. Сега пак го каза. Откъде ли го знаеше? Засега този въпрос беше второстепенен. Най-важното бе самият човек. Обърнах се към него със строг глас:
— Да, мъртвите възкръсват. Лошо си се целил.
— Да съм се целил…? Аз…? — попита той.
— Не се опитвай да отричаш, нищо няма да ти помогне! Спомняш ли си, когато бяхме при майка Тик в Джеферсън Сити с какви думи се сбогува с мен?
— Нищо… не… си… спомням… — заекна той.
— Тогава ще опресня паметта ти. Ти каза: «Довиждане! Но по-късно ти ще вдигнеш ръцете, куче!» Днес пак се видяхме, обаче кой си вдигна ръцете, ти или аз?
Забил поглед в земята, той не отговори. Физиономията му напомняше булдог, изял голяма порция бой.
— Но днес сметката ще бъде много по-различна оттогава, когато трябваше да си платиш само собствения гуляй и строшената чаша — продължих аз. — Ти ме рани, а това струва кръв.
— Аз не съм стрелял по теб — настоя той на своето. Тогава измъкнах револвера, насочих го към него и казах:
— Признавай! Излъжеш ли още веднъж, ще стрелям. Ти ли беше?
— Не… да…не… да, да, да! — завика той все по-страхливо, тъй като дулото на револвера все повече се приближаваше до главата му.
— Вчера твоят другар заплати коварството ти с живота си. А ти с какво ще ми платиш раната, която дължа на теб?
— Сега сме квит! — отвърна той предизвикателно.
— Как така квит?
— Ти ми простреля ръката! — той вдигна нагоре все още превързаната си дясна длан, за да ми я покаже.
— И кой е виновен за това?
— Ти! Кой друг!
— Ти се канеше да стреляш в мен, а аз те изпреварих. Тъй стоят нещата. За мен беше самоотбрана, но вместо да те наранявам, можех да те застрелям. Къде е «генералът»?
Дъглас не се намираше в стаята. Затова и попитах за него.
— Не знам — отговори ми той. — Без да ни каже нещо, тръгна нанякъде.
— Кога?
— Тъкмо преди да пристигнете.
— Негоднико, знаеш къде е отишъл! Но щом отричаш, няма много да се церемоня с теб и ще те застрелям!
Той видя как револверът ми отново се насочи към него. Подобни груби недодялани и брутални типове обикновено не притежават истинска смелост. Спенсър можеше да се досети, че не бих стрелял дори ако продължеше да отрича, но страхливостта му изтръгна признанието:
— Искаше да догони сина на ковача, защото мислеше, че е отишъл да доведе други хора.
— Тогава не е тръгнал малко преди да се появим, нали?
— Не, потегли веднага по петите на сина.
— Пеша?
— Не. Взе коня си, защото и момчето беше на кон.
— В каква посока пое?
— Не обърнахме внимание.
— Well! Струва ми се, че тази работа ще се разбере.
Излязох навън, за да дам указания на Тресков, в случай че «генералът» се завърнеше. При него стоеше и синът на ковача, който от предпазливост не беше влязъл заедно с нас в стаята. От лявата ни страна се зададе някаква девойка. Посочих към нея с ръка и попитах момчето:
— Коя е тя?
— Сестра ми, беше се скрила от разбойниците.
— Трябва да я попитам нещо.
Щом момичето се приближи до нас, брат й я успокои, че няма защо да се страхува повече, тъй като ние сме били тук. Попитах я:
— Къде се бяхте скрили, мис?
— Отсреща в гората — отвърна ми тя.
— През цялото време ли?
— Не. Видях, че брат ми се метна на коня си и исках да го последвам. Но в същия момент от къщата излезе онзи човек, дето му викат «генерал» и изведе коня си от ограденото място. Ала щом го възседна, ме забеляза и се отправи към мен. Побягнах обратно, но той ме настигна тъкмо когато се добрах до гората.
— И после? — подканих я аз, защото замлъкна.
— После пристигнаха други ездачи.
— Това сме били ние. Той видя ли ни?
— Да. Изглежда, страшно се изплаши и взе ужасно да ругае.
— Познал ни е.
— Тъй изглеждаше. Спомена за Олд Шетърхенд и за някакъв си Винету.
— Неприятно! После какво направи?
— Пришпори коня си и изчезна.
— Без да каже нито дума?
— Поръча ми нещо за Олд Шетърхенд.
— Това съм аз. И какво трябва да ми кажете?
— Ами…ами…навярно ще се обидите, сър.
— Не, никак. Моля ви да ми предадете точно всяка дума!
— Нарече ви най-големия мерзавец по цялата Божия земя. Нямал нищо против, ако ви се прииска да обесите или убиете по някакъв друг начин неговите спътници, но той щял да си разчисти сметките с вас.
— Това ли е всичко?